От Реториката към „Поетиката”

Добре известно е, че съчиненията, които, тълкувайки Аристотеловия възглед функциите на трагедията, използуват текста на „Реториката“, са внушително множе ство. И все пак този трактат не може да се смята за изчерпан, що се отнася до све денията му за понятията, които, характерни за ораторското изкуство, са не малко характерни за драмата. Трябва да се съжалява, че някои автори неоснователно раз глеждат дори основните чувства състрадание (286) и страх (фовос), посочени в„Пос тиката“, като същностно несходни със състраданието и страха, за които говори „Рето риката"1. Но понеже вече имах случай да се изкажа по този въпрос, и то с необхо Димите доводи, тук ще го смятам за приключен. В предлаганата статия ще използу вам текста на „Реториката“, за да изясня чрез него известните понятия от „Пости ката", които, бегло засегнати там, добиват по-голяма отчетливост при съответни тексто ви съпоставки. Яснотата по въпросните понятия е онова необходимо предусловие, което ще обоснове критиката над отрицателите на явната тъждественост на средишни понятия, общи за двата трактата. При съпоставките на „Поетиката“ и „Реториката смятам за естествено да си позволя и един по-широк поглед върху Аристотеловата понятийна система, привеждайки под линия там, където е нужно, и на места из други съчинения на философа. Понятията от „Реториката“, които можем да оползотворим с оглед на драмати ческата теория, тъй оскъдно загатната в „Поетиката", са: 1. Eleos, 2. póßos, 3. Entern 4. ὅμοιος, 5.βουλευτικός, 6. προαίρεσις, 7. δικαιοσύνη, 8. ἁμαρτία, 9. δόξα. Повеνστο от тях многократно са били предмет на тълкуване, но никой тълкувател не ги е изслед вал като логически скрепена цялост, с цел да установи органическата смислова връзка между тях. И още: пак като логическа цялост, а не като механичен сбор, те не са били съпоставяни със съответните понятия от „Поетиката".