Ана Ахматова в българската критика (1920 - 1940)

На въпроса „Какво значи литература на преустройството? А има ли такава?" проф. Феликс Кузнецов, новият директор на Института за световна литература в Москва, отговаря: e „Литература на преустройството безспорно има. И не е възникнала днес. Това преди всичко литература на болката. Болка за народния живот. Болка, продиктувана от уязвена социална гордост. Това е литература, зад която стоят най-добрите, най-честните писатели - онези, които извайват като скулптори народното съзнание. "1 на на Може би това е най-краткото и точно определение на понятието литература преустройството. Обикновено като пръв писател на преустройството се сочи покойният Ф. Абрамов главно с романа „Дом", след него по време идват „Пожар" В. Распутин, „Голгота" на Ч. Айтматов, „Печален детектив" на В. Астафиев. Накрая съветският учен прави методологически важно допълнение - към горния списък включва и „Реквием" на А. Ахматова и „По правото на паметта" Ал. Твардовски. на Става дума за процес, чието начало сега се набелязва. Това е линия на въз връщане към стари стойности. Един нов поглед към произведенията на А. Ахматова, Б. Пастернак, М. Цветаева, О. Манделщам - нека не претоварвам списъка с имена. За Ана Ахматова трябва да кажа, че сред нас се намират още живи писатели, някои от които са били нейни първи преводачи, както и възторжени читатели на нейната лирика от 20-те години. За тях тя е „литература на крилатите мечти“, „поезия на новата жена“ и пр. Определенията, естествено, са твърде условни. Защото всяка среща с изкуст вото е ново предизвикателство за сетивата и празник на духа. Поезията на Ана Ахматова! Дали дълбоките корени в миналото на народа не подклаждат тоя стремеж към красота и светлина? Или съдбовната и привързаност към „делото на Петър I" не вдъхновява руската поетеса? Очевидно многовековните и богати литературни традиции, дали на Русия и човечеството гениални майстори на словото, намират своеобразно пречупване и развитие в лириката на Ахматова. Нали тя някак повече инстинктивно, отколкото социално детерминирано през 1917 г. на висок глас заяви кредото си на поет и патриот: