• Име:
    Лидия Михова
  • Инверсия: Михова, Лидия

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    На 10 март по инициатива на Института за литература при БАН в Дома на съюза на научните работници в Пловдив се проведе научна сесия, посветена на 160-годишнината от рождението на бележития възрожденец Найден Геров. В сесията взеха участие научни работници от Института за литература и Националния музей на българската литература, НБ „Кирил и Методий", представители на Музея на Възраждането в Пловдив, на ПУ „Паисий Хилендарски" и на Дирекцията на музеите в Копривщица. Същите доклади и научни съобщения бяха изнесени пред копривщенската общественост на следващия ден - 11 март. По време на сесията бяха разгледани проя вите на Н. Геров като филолог, поет, културен и обществен деец. В основния доклад, изнесен от ст. н. с. Д. Леков, бе очертано мястото на Найден Геров в развитието на новобългарската пое зия, ролята му на пионер в нея чрез въвеж дането на силаботоническото стихосложение и създаването на първата българска поема „Стоян и Рада". Заслужено място бе отделено на филологическите занимания на Н. Геров. Ст. н. с. Елена Георгиева и ст. н. с. Сабина Павлова разгледаха дейността на възрожденския кни жовник като езиков строител и ревнител на българския език: участието му в езиковите процеси като създател на теория за характера на книжовната езикова система; работата му като създател на речник на българския език; приноса му в книжовните обработки на езика истилистичното изграждане. Ст. н. с. Здравка Гунова характеризира лексикографските качества на Н. Геров. Предмет на специален интерес бяха фол клористичните интереси и занимания на въз рожденеца. Гл. ас. Юлия Николова потърси връзките на Н. Геров с фолклора в няколко насоки: работата му като събирач на фолк лорни материали; като пропагандатор на иде ята за събиране на фолклора; ролята на реч ника му като фолклорен и етнографски сбор ник, от една страна, и като теоретико-изследователски труд върху фолклора, от друга: взаимоотношението фолклор - литература, осъществявано в творчеството на писателя. Ст. н. с. Цвета Унджиева съобщи за неизвестен ръкопис - рецензия на Н. Геров за сборника на Безсонов (ръкописът се съхранява в архива на АН ССР в Ленинград). Рецен зията на Геров, се изтъкна в съобщението, с 140 първата критична оценка за фолклорния сборник на руския славист и е доказателство за задълбочено научно отношение към пробле мите на фолклористиката. На основата на кореспонденцията на Н. Геров Мая Янкова посочи интересни данни, свързани с етно- графските и археологическите занимания на възрожденеца. В научно съобщение, отнасящо се до отношенията между Н. Геров и П. Р. Славей ков, ст. н. с. Соня Баева изнесе нови факти, които свидетелствуват за участието на Ге ров при първите творчески прояви на П. Р. Славейков като поет и публицист. Участниците в сесията насочиха вниманието си и към ролята на руската култура при творческото формиране на Н. Геров. Р. Да мянова разгледа влиянието на руската епис толарна традиция върху писмовното наслед ство на книжовника. Чрез доклада на Н. Гичева присъствуващите бяха запознати с ко респонденцията на Н. Геров, документираща контактите му с видния английски славист Морфил и с Леон Ламуш - френски историк и популяризатор на лексикографския труд на българския филолог. Изследването на ст. н. с. Ил. Тодоров на Някои неизвестни моменти от публицистиката на Н. Геров насочи към интересна страна от книжовното наследство на писателя. Един от основните акценти в сесията бе свързан с документалното наследство на Геров, съхранявано в архивните фондове на наши културни институции като БИА при НБ „Кирил и Методий" и Музея на Възраж дането в Пловдив. Подчерта се, че все още неизследваният архив на възрожденеца крие богати възможности за прецизиране на кни жовната и обществената му дейност. Н. Запрянова запозна с неизследвани документи от архива на Геров, разкриващи нови факти около борбата за църковна независимост, политическото освобождение на страната, от живота на изтъкнати възрожденски книжов ници и общественици. Д. Пиронков проследи участието на Н. Геров в Освободителната война. Въз основа на документални материали Ив. Пощов и Евд. Емануилова очертаха в докладите си заслугите на Найден Геров ка то руски вицеконсул, педагог и творец в Пловдив. Съществена особеност на научната сесия бе широката проблематика на представените доклади, стремежът да се осветлят различни страни от делото на Найден Геров, да се откроят по-ярко неизследваните досега мо менти от неговото творчество.

    Ключови думи: научна, сесия, случай, годишнината, рождението, Найден, Геров

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Идеята, че културната история не се свеж да единствено до своите високи образци, бе подкрепена от съвременните културологични изследвания. Те разкриха значението и мя стото на „периферното“, подценяваното в културния живот. Социологията, от своя стра на, напомни, че върховите изяви в политиче ската и културна история са само част и след ствие от множество разнопосочни търсения и прояви, които упорито чакат своите изследо ватели и реабилитация от съвременната исто рическа и литературна наука. Поредицата „Учители-будители", инициа тива на ДИ „Пародна просвета", отговаря на назрялата необходимост от нова гледна точка по отношение на повече или по-малко познати дейци от епохата на нашето Възраждане. Пеге излезли до момента книги от поредицата са посветени на личности, които разкриват образа на редовия възрожденски интелигент, подготвил и осъществил духовното и полити ческо разкрепостяване на нацията. Изданията представляват интерес за ши роката публика (за която основно са пред назначени), а също и провокация за специа листа. В научна употреба са въведени нови факти и документи, които стимулират разра ботката на неизследвани територии и пробле ми. Представените на вниманието на читателя очерци за Н. Рилски, Р. Ив. Колесов, Б. Пет ков, Н. Живков, сборникът „Радетели за просвета и книжнина" надхвърлят издателските амбиции да очертаят водещата роля на въз рожденския учител. Привлича желанието да се разчупи инерцията при възприемането и тълкуването на явления, факти и личности, да се преосмислят някои школски истини".
    Ключови думи: Поредицата, учители, будители

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 27 и 28 май 1989 г. във Враца се състоя международна юбилейна научна сесия по слу чай 250-годишнината от рождението на Софроний Врачански. Организатори на се сията бяха БАН, Комитетът за култура и Общинският народен съвет - Враца. В работата на научната сесия участвуваха литературоведи, историци, изкуствоведи, езиковеди, библиографи от София, Пловдив, Враца, Тър ново, учени от СССР, Полша, Унгария и Гър ция. Изнесените 28 доклада и научни съоб щения очертаха разнопосочните изяви на Софроний като общественик и книжовник в широкия контекст на духовните търсения на епохата. Пленарното заседание откри др. Асен Не дялков - председателят на Общинския на роден съвет в гр. Враца. След като разкри на кратко заслугите на юбиляря в изграждането и осъществяването на българската културна и литературна история, проф. д-р Дочо Ле ков - председател на пленарното заседание, даде думата за приветствие на председателя на Президиума на БАН акад. Бл. Сендов. Изразявайки благодарност към участниците в сесията, акад. Сендов подчерта, че ръководството на БАН особено държи на предстояща та научна изява, както заради собствената значимост на Софрониевото дело, така и поради факта, че още първите учредители на днешната Българска академия на науките са посветили немалка част от научните си занимания на проучване книжовното наследство на Софроний Врачански. Докладите на заседанието зна отразиха чими моменти от дейността на възрожденеца. В доклада си проф. Крумка Шарова насочи към приносния характер на Софрониевото де ло в историята на българската култура, към ролята му на основоположник на идеи, дали облика на освободителните борби на бълга рите по време на цялото Възраждане. Инте рес предизвика докладът на проф. д-р Людмила Горина (СССР) „Софроний Врачански и бъл гарското просветителство", в който „Житие и страдания..." бе разгледано като съставна част от трактата за трите религии. Проф. д-р Веселин Трайков проследи от ношенията на приемственост между Софроний 168 и Г. С. Раковски. Това позволи осмислянето на делото на бележития българин от гледна точка на историческата перспектива. В доклада на ст. н. с. ІІ ст. Божидар Райков „Паисий и Софроний" книжовното наследство на Софроний бе съотнесено към делото на не говия пряк предходник - Паисий Хилендарски. Свързани по проблематика, засягаща връз ките на Софроний с руската литературна тра диция и среда, бяха докладите на проф. Н. Ди левски и доц. Людмила Боева. Проф. Дилевски се спря на руските преводи на житието на Софроний през XIX век. В доклада си доц. Боева разкри контактите на Софроний с руската книжовна традиция. Неизследван до момента проблем - кни жовното наследство на Софроний, издадено в унгарските печатници - бе предмет на до клада на проф. д-р Йожеф Бьорей (Унгария). В доклада на проф. д-р Славомир Калемка (Полша) „Йоахим Лелевел - историк на епохата на Просвещението и романтизма при сла вяните на Балканския полуостров през сред ните векове" бяха очертани някои насоки в изясняването на духовната атмосфера на вре мето.
    Ключови думи: Международна, научна, сесия, случай, годишнината, рождението, Софроний, Врачански

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    За историците на културата и литературата на Българското възраждане 1989 г. е белязана с не един юбилей на дейци на епохата. Навършиха се кръгли годишнини от рождението или смъртта на Нещо Бончев, Райко Жинзифов, Ил. Р. Бльсков, Софроний Врачански. Сред юбилярите са и Юрий Ив. Венелин и Васил Евст. Априлов - двама дей ци, свързани не само с лично познанство, но и с ролята си на посредници между две национални славянски култури - българската и руската. Старата традиция - за чествуване на юбилярите - и този път беше спазена. Традиция, чийто вътрешен смисъл е не само и не толкова напомнянето и изравянето на реликви от миналото, а съотнасянето му със съвремието и активизиране на настоящето. Традиция, чийто резултат често пъти е преоткриване на НОВОТО в старите томове И АКТУАЛНОТО в позабравените идеи и усилия на предците. Подобен бе резултатът и от проведените две международни научни конференции по повод 150-годишнината от смъртта на Юрий Ив. Вене лин и 200-годишнината от рождението на Васил Априлов. Поставено в контекста на собственото му време, делото на двамата възрожденци бе видяно на широкия фон на общоевропейската културна история и мисъл. Оценките на съвременници и след ходници за книжовното им наследство - резервирани или суперлативни, едностранчиви или научно задълбочени - не бяха самоцелно отразени. Те трябваше да провокират или доуточнят някои съ временни научни постановки. На 6 септември 1989 г. в Софийския университет „Климент Охридски" се проведе научната се сия, посветена на делото на Ю. Венелин. Организатори бяха Институтът за литература и Центърът за българистика при БАН. Сесията откри директорът на Института за литература проф. д-р Боян Ни чев. Той очерта накратко заслугите на юбиляря за изграждането на българската национална култура и пожела ползотворна работа на участниците в конференцията.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Международни, научни, сесии, посветени, делото, Юрий, Иванович, Венелин, Васил, Априлов

Сюжети

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Подтекстово епиграмата подразбира разминаването между критическата компетентност и вкус, от една страна, и читателските по-непретенциозни изисквания, от друга; отдавнашната дилема пред твореца — да пише за читателя или за критика? Подобна дилема авторите на популярни четива не познават. За тях тя е решена веднъж завинаги в полза на читателя. Издателите на книжки за народа имат скромната задача да заинтригуват обикновения, некомпетентния (често полу- или съвсем неграмотен) човек от народа. Авторите на популярни четива са се задоволявали по-малката известност и слава за сметка на повечето читатели. (Факт е, че името на Хр. Шмидт остава неизвестно за болшинството почитатели на неговите произведения TO през Възраждането.) C Анонимността, която съпътствува нерядко треторазредната литература, не е случайна. Тя се корени в характера на феномена „народни книги" и засяга различни равнища на неговото съществуване - генезис, стилистика, комуникативност и пр. Проблемът за комуникативността е сред най-сериозните за „несериозното според строгите критици творчество. Съотнесени към общоважещи стойности, тези четива третират „вечните“ теми. Усвояват мотиви, сюжети, интриги и творчески ги осмислят в съответствие с националната култура и среда -етнически, социално или професионално обусловена. Те са лесно размножими и приемани в един нов, различен от създалия ги, контекст. Не е трудно да бъде назована и още една тяхна осо беност - честото придържане към принципа на „серията", афинитета към „циклич ността“. При това, трудно е да разграничим причината от следствието. Дали прин ципът на серията поражда огромната комуникативна сила на популярните четива? IETRROSО1 Или тяхната комуникативност извиква цикличността?.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Цикълът, популярните, четива, през, Възраждането

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Изследователите на популярно-културните (респ. литературните) явления ги разполагат в една погранична зона между фолклора, от една страна, и „високите“ пластове на културата, от друга. Тази зона е многообемна и поливалентна, а с ред свои прояви — спорна и оспорвана. Състоянието на погранично съществуване на популярното творчество има за резултат често прекрачване на границите, преминаване на произведението от една сфера на комуникация в друга — от „високата“ (която може да бъде назована и оформена, официална, „изящна“) в популярната, а също и във фолклорно обращение. При ориентирането в тези сложни и динамични отношения между различните пластове на културата — фолклорен, популярен и „висок“, на помощ идва едно, налагащо се в съвременните културологични изследвания, разбиране, че опозицията „сериозна/масова“ литература (респ. култура) не е равнозначна на отношението „високо/ниско“. Проучването на популярното творчество трябва в този смисъл да отчита собствените му стойности и послания в съответния историко-културен и естетико-художествен контекст.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: статута, популярните, четива, през, Възраждането

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Динамиката на представите за свое и чужди, за старо и ново е провокирала често изследователите на Българското възраждане. У етановяването на нов начин на тълкуване на света, на моралните норми налага необходимостта от стабилизиране на новата ценностна система. Това води до постоянно угвърждаване на новите модели - поведенчееки и културно-художествени- на базата на ПОЗНАТОТО. Срещата на новата (от европейски тип) цивилизованост, от една страна, със старата, ориентирана към гръко-византийския културен модел, от втора, и с патриархалнофолклорната култура, от трета, предизвиква някои от основните тематични, идейни и художествени търсения на новата българска книжнина.

    Ключови думи: Метаморфозите, своето, Чуждото, културните, Художествените, представи, през, Възраждането