За статута на популярните четива през Възраждането

Изследователите на популярно-културните (респ. литературните) явления ги разполагат в една погранична зона между фолклора, от една страна, и „високите“ пластове на културата, от друга. Тази зона е многообемна и поливалентна, а с ред свои прояви — спорна и оспорвана. Състоянието на погранично съществуване на популярното творчество има за резултат често прекрачване на границите, преминаване на произведението от една сфера на комуникация в друга — от „високата“ (която може да бъде назована и оформена, официална, „изящна“) в популярната, а също и във фолклорно обращение. При ориентирането в тези сложни и динамични отношения между различните пластове на културата — фолклорен, популярен и „висок“, на помощ идва едно, налагащо се в съвременните културологични изследвания, разбиране, че опозицията „сериозна/масова“ литература (респ. култура) не е равнозначна на отношението „високо/ниско“. Проучването на популярното творчество трябва в този смисъл да отчита собствените му стойности и послания в съответния историко-културен и естетико-художествен контекст.