популярните

Границата, която разделя Изкуството от Неизкуството, е хоризонтална - тя минава през всички жанрове, а нерядко и през отделните произведения. Най-важното че тя е подвижна: художествеността има исторически характер, свързана е с пообщи културни норми и промени в литературната комуникация. В различните епохи разликата между високите и ниски жанрове (йерархията на жанровете) е различна: достатъчно е да си припомним съдбата на романа, презрян някога и авторитетен днес. Различно е било съотношението на високите и ниските елементи (теми, образи, думи) в литературата и тяхната функция: да си припомним практиката на символизма последвалата го реакция към „оварваряване" на поезията... Тези проблеми са били разглеждани по различен начин и с различен подход. Още през 20-те години Ю. Тинянов в класическите вече статии „Литературният факт" и „За литературната еволю ция" очертава диалектическите отношения между литературните и извънлитературните редове, свързва литературната еволюция с напрежението между литературните му „Върхове" и "низини" и смяната на местата им. (За съжаление неговите проницателни формулировки не са достатъчно усвоени у нас.) „Съществуването на факта като литературен зависи от неговите диференциални качества (т. е. от съотнасянето или с литературния, или с извънлитературния ред), с други думи - от неговата функция. Това, което в една епоха е литературен факт, в друга ще бъде общоречево битово явление и, обратно - в зависимост от цялата литературна система, в която да ден факт функционира, а Този механизъм засяга и динамиката на жанровете, която Тинянов вижда малко едностранчиво: „В епоха на разлагане на някакъв жанр той от центъра се премества в периферията, а на негово място от дреболиите на литературата, от нейните задни дворове и низини се влива в центъра новото явление. 1 П. Н. Медведе в. Формальный метод в литературоведении. Критическое введение в социологическую поэтику. Л., 1928, с. 183. 2 Ю. Тынянов. Архансты и новаторы. Л., 1929, с. 35. 39 Така стана булеварден авантюрният роман, така сега се превръща в булеварден психологическият роман. "3

Подтекстово епиграмата подразбира разминаването между критическата компетентност и вкус, от една страна, и читателските по-непретенциозни изисквания, от друга; отдавнашната дилема пред твореца — да пише за читателя или за критика? Подобна дилема авторите на популярни четива не познават. За тях тя е решена веднъж завинаги в полза на читателя. Издателите на книжки за народа имат скромната задача да заинтригуват обикновения, некомпетентния (често полу- или съвсем неграмотен) човек от народа. Авторите на популярни четива са се задоволявали по-малката известност и слава за сметка на повечето читатели. (Факт е, че името на Хр. Шмидт остава неизвестно за болшинството почитатели на неговите произведения TO през Възраждането.) C Анонимността, която съпътствува нерядко треторазредната литература, не е случайна. Тя се корени в характера на феномена „народни книги" и засяга различни равнища на неговото съществуване - генезис, стилистика, комуникативност и пр. Проблемът за комуникативността е сред най-сериозните за „несериозното според строгите критици творчество. Съотнесени към общоважещи стойности, тези четива третират „вечните“ теми. Усвояват мотиви, сюжети, интриги и творчески ги осмислят в съответствие с националната култура и среда -етнически, социално или професионално обусловена. Те са лесно размножими и приемани в един нов, различен от създалия ги, контекст. Не е трудно да бъде назована и още една тяхна осо беност - честото придържане към принципа на „серията", афинитета към „циклич ността“. При това, трудно е да разграничим причината от следствието. Дали прин ципът на серията поражда огромната комуникативна сила на популярните четива? IETRROSО1 Или тяхната комуникативност извиква цикличността?.

Изследователите на популярно-културните (респ. литературните) явления ги разполагат в една погранична зона между фолклора, от една страна, и „високите“ пластове на културата, от друга. Тази зона е многообемна и поливалентна, а с ред свои прояви — спорна и оспорвана. Състоянието на погранично съществуване на популярното творчество има за резултат често прекрачване на границите, преминаване на произведението от една сфера на комуникация в друга — от „високата“ (която може да бъде назована и оформена, официална, „изящна“) в популярната, а също и във фолклорно обращение. При ориентирането в тези сложни и динамични отношения между различните пластове на културата — фолклорен, популярен и „висок“, на помощ идва едно, налагащо се в съвременните културологични изследвания, разбиране, че опозицията „сериозна/масова“ литература (респ. култура) не е равнозначна на отношението „високо/ниско“. Проучването на популярното творчество трябва в този смисъл да отчита собствените му стойности и послания в съответния историко-културен и естетико-художествен контекст.