Малките форми в прозата след Едисон

Кратката форма в природата е мълнията. Освобождаване на атмосферно електричество във въздуха, съпроводено с ярка светлина и мощна детонация. Циклопите, синове на Гея (Земята) и Уран (Небето) изковали триединството Гръм-СветкавицаМълния, което подарили на Зевс срещу своето освобождение - били пленници на Кронос, времето. В гръмоносното си стрелване мълнията, чутовно изплъзваща се от времето, стряска и омайва хората. Фалшива двойница на случая, дето трябва да го сграбчиш щом ти падне, всъщност тя ви сграбчва, наелектризирва и поразява. На царя магьосник Нума приписват един разговор със Зевс гръмовержец, по време на който го убедил да се задоволява с лукови, вместо с човешки глави, за да отбива мълниите. Още с възникването на Рим каква разпуснатост на нравите! Първата книга на Стария завет, Битие, не казва кой ден Всевишният е създал мълнията. Но казва, че жителите на Содом, с изключение на Лот, били поразени от небесен огън и жупел. И чак когато умрели, разбрали, че са загинали от содомия. Защото мълнията предсказва както миналото, така и бъдещето.