Непознат банатско-български вестник

На 15 януари 1893 г. унгарският провинциален вестник „Мадяр Неплап" започва да издава притурка, озаглавена „Нувалата на маджарските българи". Изданието излиза на банатско-българско наречие и е предназначено за българите в Банат. То се появява почти едновременно със седмичника „Маджарски бъл гарин" и на практика стои близо до платформата и задачите на този вестник. При нашите издирвания се оказа, че посоченото заглавие не фигурира сред заглавията на българските периодични издания в Банат, непознато е и на унгарските изследователи. Наистина „Нувалата на маджарските българи" не е водещо издание в банатско-българския периодичен печат. Но макар със скромно значение в културно-просветния живот на българите в емиграция, вестникът определено се свързва с кни жовното наследство на банатските българи и историята на издадените в Банат български периодически издания. Представяйки настоящето издание, тук - предвид банатско-българската насоченост на „Мадяр Неплап" и неговата неотделима връзка с българския вестник - ще се спра и на самото унгарско издание. „Мадяр Неплап" (в превод: „Унгарски народен вестник") е„седмичник за общество, просвета, ико номика, отчасти промишленост". Уредник-издател е унгарецът Шаламон Кьониг, като от началото на 1893 г. се включва още един издател - Ксавер Хорват. За място на издаването е означено селището Надсентмиклош, през 1893 г. има съобщения за още две селища - Винга и Темешвар (дн. Тимишоара). Вестникът започва своето съществуване всъщност от четвъртата си годишнина през 1888 г. Преди това се нарича „Надсентмиклошки бюлетин" и е със съвсем друга насоченост. Изданието излиза до 1895 г. и има общо седем годишнини. Особено важна за нас е деветата му годишнина, когато в допълнителна страница от 15 януари 1893 г. до 19 март се разпространява „Нувалата на маджарските българи". Периодичността на унгарското издание е непостоянна. В началото на четвъртата му годишнина е означено - излиза всеки четвъртък“, от 1889 г. е отбелязано - събота, а от 1893-та - неделя. Годишно излизат около 52-53 броя, за някои години - напр. 1888 или 1889-та — броевете са неустановени. В националната библиотека „Сечени" - Будапеща открихме екземпляри от четвъртата годишнина на вестника насетне, като за посочения период липсват отделни броеве, а други са непълни.