Характерни явления и процеси в българското литературознание през 20-те и 30-те години

През първите няколко десетилетия на нашия век в живота на бъл гарския народ се извършват дълбоки промени, резултат на съдбовни социалнополитически събития. Тези промени разместват пластовете в социалната структура, променят мисловността на хората, изострят съзнанието им към политическите и нравствените проблеми на време то. Все по-интензивните дислокации в цялостния живот на обществото се открояват особено релефно в периода между двете световни войни. Великата октомврийска революция, националните погроми от Между съюзническата и Първата световна война, последвалите революционни сблъсъци - особено първото антифашистко въстание от 1923 г., же стоките изстъпления на буржоазните властници през 1925 г., разтър сват из основи българската общественост, довеждат до дълбока социално-класова дифиренциация, до преоценка на ценностите, до бърза ори ентация към нови философски и художествени хоризонти. Всичко това утвърждава нови критерии, внася нови измерения в културно-есте тическия живот на нацията ни. В тая насока не без значение са и ня кои веяния, тенденции, характерни за общоевропейския духовно-инте лектуален живот. И наистина, макар генезисът на тези трансформационни процеси да отвежда и към предходни десетилетия, сега панорамата на националвия ни литературен живот се обогатява и разнообразява, наблюдаваме явления и тенденции, свидетелствуващи за нова естетическа и об щоидеологическа ориентация. От една страна, писателите реалисти, някои от които бяха създали вече значителни идейно-художествени творби, разкриващи социалните и нравствените размествания в живота на българина, сега започват да гледат от по-друг ъгъл на човека, по- углъбено вникват в неговата многостранна душевност, разнищват пси хологическите му превъплъщения, нравствено-емоционалните му теж нения. Реалистичната естетика и постика се обогатява с нови вижда ния за социално значимо и нравствено извисено, за индивидуално не- повторимо и общочовешки характерно.