Документална литература, очерк, метод на дотворяване

Диалектическото единство между съдържание и форма обуславя неповторимостта на художественото произведение в света на изку ството и изразява естетическото му съвършенство. Още Хегел изразява единството между съдържание и форма със знаменателните ду ми: „Съдържанието не е нищо друго, освен преход на формата в съдържание и формата - освен преход на съдържанието във форма", но макар неразединимо свързани, те представляват две страни на произведението, всяка от които притежава своя специфика. Докато съдържанието на литературно-художественото произве дение намира израз в идейно-тематичното и сюжетно-композиционното му своеобразие, адекватната му форма се осъществява посред ством изразните му средства и стиловия му облик. Но както съдър жанието, така и формата се определят от характера на общественото развитие, когато пълноценно отразяват действителността. По тази причина не съществуват неизменни литературни форми, висши „нисши" литературни жанрове, значителни и маловажни от идейнотематично и сюжетно-композиционно гледище произведения според погрешните представи на привържениците на нормативната естетика. Значителността както на едните, така и на другите се определя от художественото им своеобразие. Това дава основание на Волтер още преди два века и половина да заяви: Tous les genres sont bons hors le genre ennujeux." Свързано дълбоко с живота, съдържанието на литературно-художественото произведение има първенствуващо значение и решително въздействува при определяне на неговата форма, на морфологич ния тип, в който то се осъществява като произведение на изкуството. В замяна на това формата има по-голяма устойчивост. На това нейно качество се дължи предаването и по традиция и дори интерна ционализирането й.