К.Д. Балмонт в България

К. Балмонт пристига в България на 5 май 1929 г. по покана на Министерство то на Народната просвета. Няма да бъде преувеличение, ако кажем, че това пъте шествие остава неизличима следва в творчеството на руския поет, а така също и на българските му колеги. Нашето научно съобщение е посветено именно на посещение то на Балмонт в България и на последвалите го контакти. Използвани са непубли кувани архивни материали от преписката на К. Балмонт с Е. Попдимитров, писмата на руския поет към Н. Ракитин и някои стихове и преводи на Балмонт, публикувани или останали необнародвани в България. Авторът не претендира за изчерпателност при описанието и оценката на бъл гарския цикъл от поезията на Балмонт и преводите му на български поети. Основно вниманне тук е отделено на личните контакти и творчески връзки на руския пост българските пости. Пристигайки в София, К. Балмонт се отзовава възторжено за града и за до макините: „Красивый, уютный". „Такой же красивый как лучшая часть Питербурга". „Хлебосольные, гостоприемны болгары." Два дена след пристигането, на 7 май, е организирана специална вечер в негова чест. На нея говори поетът Е. Попдимитров. В своята реч той подчертава огромното влияние на Балмонт върху цяло поколение български поети, преди всичко върху лириците. Изброявайки заслугите на руския поет пред българската литература, Е. Попдимитров се спира на първото запознан ство на българската общественост с Балмонт благодарение на бележката на Хр. Си лянов в сп. „Художник" през октомври 19052. В нея интуитивно е почувствувано новото, което внася Балмонт в руската литература и което ще бъде важно и за нас. Затова руският пост е наречен „поет на красотата, разлята по цялата вселена“, „въ глъщение на бодростта на живота“, „влюбен в светлината и слънцето"