• Име:
    Йосиф Мороз
  • Инверсия: Мороз, Йосиф

Научни съобщения

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    К. Балмонт пристига в България на 5 май 1929 г. по покана на Министерство то на Народната просвета. Няма да бъде преувеличение, ако кажем, че това пъте шествие остава неизличима следва в творчеството на руския поет, а така също и на българските му колеги. Нашето научно съобщение е посветено именно на посещение то на Балмонт в България и на последвалите го контакти. Използвани са непубли кувани архивни материали от преписката на К. Балмонт с Е. Попдимитров, писмата на руския поет към Н. Ракитин и някои стихове и преводи на Балмонт, публикувани или останали необнародвани в България. Авторът не претендира за изчерпателност при описанието и оценката на бъл гарския цикъл от поезията на Балмонт и преводите му на български поети. Основно вниманне тук е отделено на личните контакти и творчески връзки на руския пост българските пости. Пристигайки в София, К. Балмонт се отзовава възторжено за града и за до макините: „Красивый, уютный". „Такой же красивый как лучшая часть Питербурга". „Хлебосольные, гостоприемны болгары." Два дена след пристигането, на 7 май, е организирана специална вечер в негова чест. На нея говори поетът Е. Попдимитров. В своята реч той подчертава огромното влияние на Балмонт върху цяло поколение български поети, преди всичко върху лириците. Изброявайки заслугите на руския поет пред българската литература, Е. Попдимитров се спира на първото запознан ство на българската общественост с Балмонт благодарение на бележката на Хр. Си лянов в сп. „Художник" през октомври 19052. В нея интуитивно е почувствувано новото, което внася Балмонт в руската литература и което ще бъде важно и за нас. Затова руският пост е наречен „поет на красотата, разлята по цялата вселена“, „въ глъщение на бодростта на живота“, „влюбен в светлината и слънцето"
    Ключови думи: Балмонт, България

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    В една наша статия накратко разглеждахме един от аспектите на популярния старозаветен сюжет за стълбата на Яков, като акцентът беше поставен само на идентификацията на стълбата и неопалимата къпина като място за общуване с бога . В сега предложеното изследване ще направим опит да покажем как именно е ставало това в пространственото и времевото измерение. При това ние изхождаме от същата тази хипотеза, че стълбата на Яков, или по-точно качването и слизането по нея, митологически са идентични на изкачване по растящо или плаващо дърво, на сядане на стълб, на преминаване през мост, на преплуване на река, на отсичане на дърво за мост, на разцъфналия жезъл, на плаване на сал, лодка и пр. Стълбата и нейните производни (дърво, река, дъга, кладенец, мост и пр.) са били разглеждани от древните като представа за пътя от света на хората в света на мъртвите и обратното, чийто произход е свързан с обожествяването на силите на природата, движението на космическите тела и свързаните с тези изменения годишни цикли. Анализът, който направихме на символиката на апокрифа "Лествица", ни даде възможност да проследим как в паметниците на средновековната християнска литература се е извършвал процесът на синтез на древните езически митологични представи и ритуалите, свързани с космическите цикли на природата и библейските и християнските персонажи, така или иначе съотносими с идеята за стълбата. Тъй като цитираният апокриф не е бил подробно изследван именно в този аспект, необходимо е да се спрем по-подробно на него. Апокрифът, който на български не е бил превеждан, е известен в Русия в два варианта (тук разглеждаме по-пълния- Румянцевския) • Условно той се състои от две части, първата от които на свой ред включва редица християнски каноничии и апокрифни сюжети, при това произходът на някои от тях е доста завоалиран. Най-изразителният от сюжетите, дал непосредствено името на самия апокриф, е описанието на стълбата във възприятието на патриарх Яков. Библейската картина на видението на Яков на стълбата тук силно е преосмислена, очевидно под влиянието на известните на съставителя на "Лествицата" редица апокрифни сказания, най-вече на "Апокалипсиса на Авраам", където също се разказва за 12-те периода на века, дава се пророчество за избавлението на народа на Израел от властта на езичниците и за Божия съд над последните •

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Символиката, Стълбата, Яков, нейният, генезис