Балмонт

Творческата зрелост на Емануил Попдимитров - един незаслужено непопулярен представител на националната ни поезия - е свързана с 20-те и 30-те години на нашия век, един бурен и паметен период от новата обществено-политическа история на Бълга рия. Както е известно, трите последователни войни: Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, победата и въздействието на Октомврийската социалистическа револю ция в Русия, Владайското войнишко въстание през 1918 г., Септемврийското антифашистко въстание от 1923 г., политическият терор и икономическата криза дават пряко и чувствително отражение върху идейно-гражданските позиции и естетическите търсения на поета. Нежен лирик-романтик, един от ревностните български „символисти", Ем. ПопДимитров постепенно, но решително се насочва към по-остра социална проблематика, към реалистично поетично творчество. Той е измежду първите български творци, скъсали с безплодието на абстрактното изкуство, с политическата и гражданската индиферент ност. Поеми и стихотворения като „ В страната на розите“, „Чернозем“, „Народ“, „Русия", „Работник“, редица статии показват близостта на автора до земята, природата, човека, до съвременната му тревожна действителност, до мощния народен колектив. Съобразно със задачата, която сме си поставили, не ще е безполезно да напомним, че Ем. Попдимитров е учил в София, Белград, Монпелие (Франция), Фрибург (Швейца рия). Получава образование и квалификация по педагогика, философия и руска филология. Учителствувал е в различни градове на страната. От 1923 г. е преподавател по сравни телна литературна история в Софийския университет. Той сам е редактирал и издал произведенията си в 15 тома: лирика, поеми (спични и драматични), белетристика, драми, литературно-философски статии. В личния архив на поета, съхранен в Софийската народна библиотека, са събрани редица документи и материали, разкриващи многостранните връзки на твореца, педагога и културния деец Ем. Попдимитров с учени, писатели, журналисти и общественици от различни страни. Владеенето на няколко езика, честите пътувания в чужбина и творче ската известност на писателя извън страната подпомагат и укрепват тези лични и лите ратурни познанства. Особено близка дружба свързва българския поет с руския му събрат К. Балмонт - виртуоз на стиха, един от създателите на руския и европейския символизъм. Ем. Поп Димитров открито го счита за свой пример в поетическото поприще. Запазени са чернови на няколко негови писма до Балмонт. Ще предадем тук изцяло текста на три от тях, по наше мнение най-добре изясняващи взаимоотношенията и сътрудничеството между двамата единомислещи поети. Черновата на първото писмо носи дата 9. VI. 1929 г. То е непосредствен и възторжен израз на наскоро приключилото гостуване на Балмонт в България и по-специално у 130 самия пост. Писмото показва дълбокото уважение на българския поет към личност та и творческото дело на неговия колега и приятел. Ето впрочем и неговия текст: Дълго след Вашето заминаване в душите на всички остана една празнина, както бива тъмно за погледа, след като сме гледали продължително върху някой светъл източник.

К. Балмонт пристига в България на 5 май 1929 г. по покана на Министерство то на Народната просвета. Няма да бъде преувеличение, ако кажем, че това пъте шествие остава неизличима следва в творчеството на руския поет, а така също и на българските му колеги. Нашето научно съобщение е посветено именно на посещение то на Балмонт в България и на последвалите го контакти. Използвани са непубли кувани архивни материали от преписката на К. Балмонт с Е. Попдимитров, писмата на руския поет към Н. Ракитин и някои стихове и преводи на Балмонт, публикувани или останали необнародвани в България. Авторът не претендира за изчерпателност при описанието и оценката на бъл гарския цикъл от поезията на Балмонт и преводите му на български поети. Основно вниманне тук е отделено на личните контакти и творчески връзки на руския пост българските пости. Пристигайки в София, К. Балмонт се отзовава възторжено за града и за до макините: „Красивый, уютный". „Такой же красивый как лучшая часть Питербурга". „Хлебосольные, гостоприемны болгары." Два дена след пристигането, на 7 май, е организирана специална вечер в негова чест. На нея говори поетът Е. Попдимитров. В своята реч той подчертава огромното влияние на Балмонт върху цяло поколение български поети, преди всичко върху лириците. Изброявайки заслугите на руския поет пред българската литература, Е. Попдимитров се спира на първото запознан ство на българската общественост с Балмонт благодарение на бележката на Хр. Си лянов в сп. „Художник" през октомври 19052. В нея интуитивно е почувствувано новото, което внася Балмонт в руската литература и което ще бъде важно и за нас. Затова руският пост е наречен „поет на красотата, разлята по цялата вселена“, „въ глъщение на бодростта на живота“, „влюбен в светлината и слънцето"