Отново за Йордан Йовков (Йордан Йовков от Иван Сарандев)

Голям и богат е художественият свят на Йордан Йовков, който все още не е проучен напълно, въпреки че разполагаме вече с много статии, очерци, литературни портрети, есета, студии и отделни книги. Защото много са и проблемите, кодирани в творчеството на писателя, които чакат своето разрешение, не са малко пластовете и дълбините, останали недокоснати и до днес; въпреки че на шите литературни историци и критици са снабдени с модерен литературоведски инструментариум, срещат се и бели иви ци в жизнеописанието му, особено в ис торията на рода му. Ние все още не разполагаме с една негова строго научна биография или обстоен летописен труд, на които да се опрем, уверени в точ ността на фактологичния материал. А навярно ще се намерят, закътани в част ни и обществени архиви, и документи от най-различно естество, непуснати още в научно обръщение. Потвърждение на казаното са новопоявяващите се студии, книги и сборници, в които намираме опи ти за нов прочит на Йовковите творби, но и нови архивно-документални допъл нения и доизяснявания на редица факти от живота и творческото наследство на този класик на българската художестве на проза. Ново доказателство, при това най-значимо и богато в това отношение, е излязлата неотдавна от печат монография на Иван Сарандев „Йордан Йов ков. Жизнен и творчески път. 1880- 1937", в която между другото намираме неизвестни житиеписни щрихи, както и много нови догадки и обяснения на един или друг факт от биографията му. Дъл гогодишните изследвания на Иван Сарандев, който е автор и на една отделна монография само върху „Старопланински легенди", са дали своя резултат - книгата му съдържа някои архивни открития, които ще улеснят в значителна степен всеки бъдещ биограф на Иордан Йовков. 170 Когато говорим за биографията на писателя, трябва да признаем, че срав нително най-оскъдни са данните за не говия род, и то не само за деди и пра деди, но и за собственото му семейство, за родителите и братята му. Малко е, недостатъчно е онова, което се знае за тях. И особено за братята му, от които трима са надживели Йордан Йовков - Йосиф, най-големият, който е с деветнадесет години по-възрастен от писателя, е починал през 1943 г., Бойчо, също повъзрастен - през 1950, - и Коста, най-малкият - през 1960. Нарочно отбелязва годините на тяхната смърт, за щото по това време Йордан Йовков за ема своето място между първомайсто рите на българската литература, худо жественото му наследство е получило високи и далече по-стабилни оценки и вече се предприемат по-обхватни и ща телни изследвания и на характера, лич ността и живота му. Но нашите лите ратурни историци и журналисти не са се сетили да ги разпитат по-нашироко и планомерно и по този начин да запа зят ценни данни и свидетелства за ли ратурната история. Като изключим Ко ста Йовков, който е оставил повече све дения и спомени, от Йосиф е могло да се измъкне много, ако не толкова за писателя, то поне за семейството и Йовковия род, за живота в Жеравна, за „чифликчийството" на бащата в Добру джа и т. н.