Вера Бонева

Тази статия се движи по следите на американското книжовно присъствие в пространството на българските възрожденски културни общувания. Тя се докосва до въпроса за механизмите, по които се осъществява редипирането на американски литературни и научнопопулярни текстове от напористите ни предосвобожденеки интелектуалци. Тълкува откъси и пристрастия, представя авторски присъствия и преводачееки амбиции, докосва се до акценти и предпочитания, свързани с преводите и адаптациите на американската книжнина от български възрожденски автори. Какво съдържание влагам в титула "американска мечта"? Понятието "мечта" тук е употребено не като синоним на "блян", а във втория му семантичен смисъл - като неудържимо желание, в името на което човек е готов да положи много усилия • От позицията на тази семантика националното ни възраждане е епоха на мечти. Защото едва ли без настойчивото ни колективно желание за културен и политически суверенитет биха се утвърдили новобългарското училище, новобългарският език, новобългарската предосвобожденска литература, Българската екзархия. А модерната българска държава би останала само бледа сянка на чужди политически доктрини и военни стратегии. Сред многото мечти, от които е изтъкана духовната плът на Възраждането, американската мечта има свое специфично положение. Без да отнема правото на модерния национализъм да доминира властно в центъра на общобългарското историческо битие, тя остава малко встрани от главната линия на предосвобожденското развитие. Встрани, но в посока, успоредна на водещите културно-политически тенденции.

The current text is a review of Anna Angelova's book „Bulgarian Oldprinted Editions 1806–1878: A study of the collection of the Sofia University Library „St. Kliment Ohridski“, 416 p., hardcover. The book includes two author's studies, a catalog of printed editions, stored in the library, and 734 handwritten notes from books and newspapers, left as written traces by owners, readers, and donors. The publication of the notes and a part of the author's analyzes are assessed as contributions to the history of the book. A number of criticisms have been formulated regarding the language normalization of manuscripts and titles and regarding the numerous typographical errors, which are noticeable in the book. My recommendation is for a more in-depth and extensive analysis of the studied corpus. Anna Angelova's book gives me a reason to keep insisting on a full digital corpus of the Revival editions and full-text publications of all old printed books on the Internet, including handwritten notes on them.