Маниакален ерос, възвишен ерос. За мъжката сексуалност

Съществува история на любовните нагласи и изкази, която несъмнено е най-прелестното хранилище на западната душа. Всъщност откакто се е появила, Психея говори и се разгръща единствено в любовта. Препрочитайки отново Платоновите диалози "Пирът" (385 г. пр. Хр.) и "Федър" (366 г. пр. Хр.), където митичният изказ се преобръща във философски, ще се докоснем до първата засвидетелствана апология на западния Ерос под облика на хомосексуална любов. Лудост, мания (mania), силови взаимоотношения, садо-мазохистко насилие - все пак тази еротика се преобразява в самия Платонов текст в крилато възнесение към висшето Благо посредством пламенната, разтапяща и искряща визия за Прекрасното. Ерос - опустошително обсебване - ще се превърне през IV век преди Христа в Птеротос- идеализираща птица, уловена във възходящото движение на душата, която, макар и паднала, неминуемо си спомня, че е била по-високо.