Американският

Непосредствено след. Втората световна война заедно с икономическия просперитет в САЩ настъпва период на политическа реакция и открит антикомунизъм. Оптимизмът, революционният подем и социално-критическата насоченост на триде сетте години, на т. нар. „червено десетилетие", бяха сменени от песимизма и отчаянието на петдесетте години. Поражението на испанската революция, концентрационните лагери, атомната бомба и „студената война" смутиха и най-оптимистич ните духове в Америка. На все повече хора стана ясно, че войната не постигна напълно своите цели, демократическите свободи на хората бяха потъпквани страната с претенции за най-демократична обществена система. В атмосферата на политическа реакция много писатели се огънаха и се отказаха от прогресивните си убеждения, което доведе до упадък в тяхното творчество - типичен пример е Дос Пасос. Отзовавайки се за епохата на конформизма на 50-те години, Максуел Гайзмар пише: „Социалната атмосфера беше така тежка, бедна и угнетителна. Есте тическият въздух беше така прозрачен. Американската литература през 40-те и 50-те години понякога представляваше пред света странно и иронично зрелище. "1 B и Идеологическото настъпление на реакцията доведе до появата на провоенни романи, възхваляващи милитаризма и агресията. Начало на тази традиция положи Херман Уук с „Метежът на Каин" (1951). На фона на всеобщото объркване, страх примирение, романи като „Голите и мъртвите" на Мейлър, „Параграф 22" на Хелър, а по-късно и „Кланица 5" на Вонегът бяха смел опит на протест срещу официалната политика и официалната литература. Тези най-добри образци на американския военен роман за Втората световна война по думите на Джозеф Уолдмеър „продължават традицията на критическия реализъм и на романа на протеста, наследени от „червеното десетилетие“ и имат ярко изявена социална ориентация, а Най-важното, което обединява тези три романа е художественото виждане на техните автори, ангажираността им с проблемите на обществото, нетърпимостта към фалша и лицемерието и стремежът към откриването на действителните човешки на B по ценности. И тримата писатели водят непримирима борба с реакционните сили Америка, целейки, както казва Мейлър, „да предизвикат революция в съзнанието нашето време 3. Вонегът формулира своето разбиране за ролята на твореца следния начин: „Нашата цел се състои в това да дадем на човечеството представа самото себе си и то в цялата и сложност, за да изразим неговите мечти митове.

Виетнамският конфликт, единственият военен неуспех в историята на САЩ. доведе до разцепление на нацията, до противоречиви мнения по отношение на неговите цели и мотиви, породи чувството на угризение и вина. Както става ясно от много писмени източници, по силата на мълчаливо споразумение американският народ като че ли е решил да забрави за Виетнам. „Това, което ни парализира, само вината към Виетнам, но и неспособността ни да погледнем нещата право очите и да ги разберем; отказът ни от перспективата на миналото да приемем моралния си дълг към бъдещето“, споделя Питър Мартина. Но с течение на времето назрява необходимостта да се оцени това събитие и да се намери мястото му в аме риканското историческо и културно битие. Все по-често се появяват произведения като „Победители и победени“ (1972) на Глория Емерсън, които са едновременно мотивирано обвинение към американското общество за нежеланието му честно да приеме някои събития от своята най-нова история и трезва и критична преоценка на последната. В тях ангажирането на Америка с военна помощ за една от страните в гражданската война и травматичните последствия от това действие се разглеждат като резултат от безрезервната вярност към романтичния мисионерски идеализъм, характерен за една отминала епоха и изкуствено възроден от президента Кенеди в началото на шестдесетте години. Тази безкритична преданост към мо делите от националното минало се посочва от много автори като една от основните причини за участието на голяма част от младежите във войната, убедени, че служат на благородна кауза. Първоначалната представа за Америка се изгражда върху две противополож ни по смисъл и ценностно съдържание митологеми - за градината и за пустиня та, - които оформят представите и очакванията на преселниците и отразяват спе цификата на новата среда, в която съществуват. Идеята за хаоса е заложена в ми тологемата за пустинята - девствената земя, която е непристъпна, населена с ду хове, враждебна към заселника пионер. Този митичен прадед е преди всичко воин мисионер, призван да отвоюва от силите на мрака „обетованата земя“ и да утвърди 1P. Martin. Coming to Terms with Vietnam. Harper's. Des., 1980, p. 41. 73 B рая на земята. Следователно и тук се срещаме с митологичната опозиция хаос - космос и с културния герой родоначалник, който по силата на основополагащата функция на своите действия се превръща в универсален модел за поведение. Още самото начало можем да забележим как библейският мит за преселението и завоеванията се превръща в история. Заселниците пионери не символизират Христовите войници, те са Христовите войници, за тях е характерно митологично възприемане и разбиране на действителността. Показателно е, че и революцията, и Гражданската война са били тълкувани като доказателства за божия промисъл, като задължителни събития в сътворението на „новия свят.