Амнезията

Ще започна с въпрос. Защо, питам се, толкова често срещам в романи, повести, B разкази и сценарии от съвременни автори мотива с героя, изгубил паметта си? Напри мер „Знахар" на Тадеуш Доленга-Мостович и двете му екранизации, филма на Мишел Дреш „Минало свършено" с Мари-Жозе Нат, няколко съветски филма за следвоенното завръщане на хора със загубена памет, парапсихологически обагрения роман на Сти вън Кинг „Мъртва зона". Още размишленията на Чингис Айтматов от „Денят по-дълъг от век“ за лишаваните насилствено от памет, а с това и от род и отечество степни хора, или идентификацията на амнезията с условие за стимулация на творческия потенциал на художника в „Мантиса" на Джон Фаулз. Започва да ми се струва, че литературата и киното днес амнезията се среща едва ли не по-често, отколкото наяве. С какво толкова е удобно използването й, с какво толкова подпомага писателската задача героят, оказал се без лична памет? Литературни или извънлитературни, просто човешки задачи ли решават съвременните творци посредством тази фабула? Нещо друго - в много от случаите художественото изображение на амнезията не съответства стриктно на клиничната картина на това страдание. Нима писателите не се интересуват от реалното явление, което изобразяват? Не, тук явно става дума не за описание на за губилия паметта си страдащ човек, а за условна конструкция, която е възможност за поставяне и евентуално решаване на дадени проблеми. И така: на какви търсения съвременната литература отговаря използването на амнезията като сюжетно скеле? Не е трудно да се даде отговор: Загубата на лична памет провокира вечно актуалния въпрос за оправданието и центъра на личността, за нейното единство и предназначение. Амнезията предоставя удобни за психологически детайлизирано литературно разгръщане на тази проблематика шансове. B Този отговор обаче води към нови въпроси. Защо различните творци интерпретират по различен начин изхода от ситауцията, в която героят е изгубил личната си памет? Сходствата във фабулата предполагат ли идентичност на проблемите, чието ре шение се търси в хода на повествуванието? Защо завършекът на конструирана по сходен начин изходна сюжетна перспектива бива различен? Така амнезията си остава проблем в своя конкретен литературен живот. Нека тогава видим по-отблизо как стоят нещата.