ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 126-134

Въпроси на обучението по литература

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Обсъждането на обучението по литература в училище се наложи от живота. На шата общественост се сблъска вече на няколко пъти със сериозни слабости в езиковата и литературната култура на младежта. Причината обаче за всенародния интерес към качеството на литературното обучение има по-дълбока основа. Тя епреди всичко в особеното място, което заема литературата в системата на общообразователните предмети, по характера на познанието, което дава, по силата и непосредствеността на възпита телното въздействие, което оказва. Естетическата специфика на литературата е основа на сложно и комплексно въздействие не само върху ума, но и върху сърцето на ученика, което не може да бъде заменено с нищо. Литературата като учебен предмет най-често поставя проблеми, които имат пряко отношение към идейното и нравственото възпи тание на учениците. Следователно всяка недооценка на възпитателното и образователно значение на литературата като учебен предмет е в противовес с великите задачи на „комунистическото изграждане на младото поколение". Оттук живият интерес, който на шата общественост проявява към тясно професионалните на пръв поглед проблеми на литературното обучение в училище. Въпросите, които възникват, когато се обсъжда обучението по литература, са много и разнообразни. Има обаче някои, които са основни и решаващи. От най-голяма важност, именно за обучението по литература, е проблемът за анализа на литературното произведение. Не само защото учебната програма отделя най-много време за изучаване творчеството на български и чужди писатели. Преди всичко затова, защото специфи ката на учебния предмет се определя от спецификата на литературното произведение, което става материал за учебна работа в часовете по литература. Напоследък обаче проблемът за литературния анализ при обучението по литература не се изследва задъл бочено, въпреки неговата сложност и многообразие, въпреки че тук енай-слабото мя сто в работата на редица учители. Откъсването на методическата наука от този проблем доведе и до изоставане въобще на методиката от най-новите достижения на литератур ната теория и естетиката. Затова напълно оправдано въпросите на литературния анализ вучилище се намират в центъра на всенародното обсъждане на обучението по литература.
    Ключови думи: литературния, анализ, училище
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 40-57

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Очевидно е, че щом произведението на изкуството съществува обективно, т. е. бива възприето от нас като материален феномен (с други думи - като сложен организъм от реч, звуци, обеми, линии, цветове и пр.) иосвен това представлява произведение на изкуството доколкото във формите си отразява специфични моменти и форми на обективната действителност но своя специфичен начин: ние можем да подходим към него с основните оръдия на всяка наука : комплексната система от методи и способи на сравнение, подбор и класификация. Разбира се, тези методи се прилагат оттогава, откакто естетиката съ ществува като отделна дисциплина. Естетическите явления не лежат по повърхността на произведението на изкуството и следователно за разкриването им енужно прилагането на така наречените методи на сравнителния анализ. Тъй като по самата си природа закономерността е всеобща, независимо от това колко предмета и факта са привлечени (колкото повече, толкова по-добре, разбира се) в различните явления неминуемо ще се прояви тяхната закономерна „родственост“. Наблюдаването на множество явления по този начин ше позволи да се намери повторяемостта, т. е. първият признак на закономерността.
    Ключови думи: въвличане, частните, Методи, сравнение, класификация, художествения, анализ
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 125-135

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През последните десет години във Франция в средите на университетските работници литературоведи ясно проличава увлечението по така нареченото „тематично изследване" на творчеството на даден автор. Нещо повече, пропорционално броят на съчиненията, посветени на тематични анализи, етолкова голям, че с основание би могло да се каже, че напоследък те са станали мода в литературознанието. Тази насока в литературоведческата наука бе дадена от професор Шарл Морон, който в своя труд, Увод към психокритиката“ (1938 г.) разви тезата, че всеки творец е визионер, който омайва читателя със своя особен, личен свят, изпълнен със странни видения, образи и картини, винаги едни и същи в различните творби на твореца, дошли несъзнателно, но натрапващи се настойчиво на неговото съзнание, както и на съзнанието на читателя. Тази своеобразна лична митология на твореца именно може да обясни въздействието на творбата, въздействие, което трудно може да бъде разбрано, ако се задоволим само с външния смисъл на произведението. Задачата на изследователя според Морон се състои в разкриването на тази лична митология, на тайната структура, на системата от символи, които даден автор употребява неволно и несъзнателно, или иначе казано, в определянето на постоянните доминантни теми в творчеството. Той счита, че с разрешаването на тази задача може да се стигне и до решаването на един от основните проблеми в психологията на изкуството - проблема на генезиса на художественото творчество.
    Ключови думи: Насоката, тематичния, анализ, съвременното, френско, литературознание
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 159-164

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Книгата на Атанас Натев „Съвременна западна драматургия" се появява след редица публикации на същия автор върху теорията на изкуството и някои проблеми на новата българска драматургия. Това обстоятелство дава предварително въз можност за едно съчетаване на общоестетическите аспекти на въпросите с поконкретната и актуална целенасоченост на анализа. И трябва да подчертая, че тази особеност проличава ясно в новата книга на Ат. Натев. Тук авторът е съумял да разгледа различните творби и автори с внимателно вникване в характерните черти, в основните тенденции и насоки на развитие. Във връзка със съвременната западна драматургия авторът е бил изправен пред специфична трудност: това, че материята, която разглежда, е недостатъчно проучена у нас и е известна само отчасти на по-широката публика, та дори и на специалистите. Това определя и една Нова задача пред Натев: нека я наречем културно-просветна, когато той е задължен наред с анализа да проследява доста под робно и съдържанието на отделните пиеси, преразказва отделни епизоди, действия да и т. н. При друго равнище на познаване на този материал, подобни отклонения биха изглеждали излишни и ненужни допъл нения към естетиката на едно ново явление в съвременната драматургия. Но авторът е бил наясно, че е задължен сам да проправя път, да се явява в определена степен и популяризатор на недостатъчно известни явления.
    Ключови думи: Предимствата, съвременния, конкретно, исторически, анализ
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 56-76

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Науката за художественото мислене (творческия процес) напоследък все по-настойчиво се занимава с въпросите на естетическото въздействие, естетическите преживявания, естетическата наслада - в един аспект, в който те досега не са разглеждани. За какво става дума?
    Ключови думи: Прекрасното, Опит, анализ, посредством, науката, творческия, процес
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 83-105

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През последните петнадесетина години интересът към българския символизъм неотклонно нарастваше. Появиха се ценни монографични изследвания, посветени на негови представители, както и няколко книги с документално-мемоарен характер. Съживяването на интереса към проблематиката на символизма беше продиктувано от обстоятелството, че в определен исторически период тълку ването на това литературно направление беше подчинено на предвзети тези, осъществяваше се схематично и едностранчиво. На практика това доведе до редица погрешни оценки, до легализиране на примитивната формула „дотолкова - доколкото“ и ликвидиране на същностно-специфичното за символизма като Литературно направление. Неговата „реабилитация" обаче не бива да се схваща като пълно, безусловно възприемане на символистичната философия и естетика. В този смисъл съвременният подход към символизма не е тотално отрицание на постигнатото от „догматичната“ критика, а освобождаване от всичко погреш но или грист растно, врастнало в нейните теоретически постановки. Днешната наша марксическа литературна история не може да не излиза от положе нието, че като естетическо явление символизмът е предпоставен от идеалистическа философска система и че в крайна сметка той е служил обективно и независимо от волята на адептите си на политическите въжделения на отределени реакционни сили. Но ръководейки се от подобен ориентир, нашата наука е задължена да се справи със значително по-сложни проблеми, отколкото преди 20 години. Първият етап от „реабилитацията“ на символизма е осъществен успешно - най-значителните му представители в нашата литература заеха местата си по достойнство, по талант, а не в резултат от натрапени схеми. Оттам нататък предстои по-трудното - събирането на достатъчно доказателствен материал за само битността на българския символизъм. Опора за подобна теза е общият развой на новата българска литература, както и известно закъс нение на родния символизъм в сравнение със западноевропейския. В пряка връзка C това стои и вы росът за необходимостта от разработка на общотеоретични проблеми на символизма, свързани с неговата философия и поетика.
    Ключови думи: Проблеми, символистичната, поетика, сравнително, типологичен, анализ, българския, чешкия, символизъм
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 46-58

По страниците на „Вопросы литературы”

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Системният подход към природните и обществените явления привлича изостреното внимание на учени от различни области на знанието. За неговата същност и пътищата на прилагането му се водят оживени дискусии, разработват се и се задълбочават теоретическите му принципи, въз основа на него се правят конкретни изследвания. Наред с горещите поддръжници на системното изучаване на социалните и природните процеси съществуват и скептици, а има и такива, които негативно оценяват неговите методологически предпоставки и възможности. Някои учени-социолози са на мнение, че под прикритието на нов подход към социалните явления излиза в същност отдавна известният структурализъм в някои съвременни негови модификации, структурализъм, от прилагането на чиито принципи не са постигнати каквито и да било съществени научни резул тати. „Да се обновява" марксистко-ленинската методология - твърдят тези изследователи, - като се използуват структуралистки идеи, е не само неоснователно, но и вредно. Обаче съществува и друго мнение относно системното изучаване на обществените процеси. То се състои в следното: дълго преди появата на структурализма като определено течение във философската и научната мисъл Маркс, Енгелс и Ленин правят задълбочени изследвания на структурата на различни страни и явления от обществения живот и на техните системни връзки. Ето защо Няма никакви основания системният подход да се разглежда като завоевание на съвременния структурализъм и негово достояние. Очевидни са принципните различия между системния анализ, извършван въз основа на марксистко-ленинската методология, и анализа, провеждан в духа на „ортодоксалните“ структуралистки концепции. Това, което може да се нарече марксически системен подход, не е нов метод, а е конкретизация и понататъшно развитие на принципите, разработени от основоположниците на марксизма-ленинизма, конкретизация и развитие, които се съобразяват с новите процеси и проблеми на съвременната социална действителност. Второто становище ми се струва по-близко до истината. При оценяването на различните мнения за системните изследвания трябва да се вземе под внимание обстоятелството, че изучаването на структурата, на системните връзки е важно направление в различните области на естествените науки. Това подчертава не само взаимодействията, съществуващи между обществените и естествените 46 науки, но и някои общи тенденции в тяхното развитие, които, разбира се, ни наймалко не приглушават своеобразието на отделната наука.
    Ключови думи: Размисли, системния, анализ, литературата
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 51-60

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    За да се справим със сложността и многоплановостта на жанра като „кате гория на категоризирането" при анализ на конкретно художествено произведе ние, необходимо е изследването да се провежда в най-малко три условни разгра ничени направления: 1. Жанрът като „жанровост“ на отделната художествена творба. Като способност на творбата да се оприличава с другите творби и същевременно да се отграничава от тях. 2. Жанрът като „конвенция". Като отношение между автор и читател, реализирано чрез творбата в процеса на нейното зараждане, възприемане и функ циониране; осъществено с помощта на съвкупност от литературни и извънлитературни фактори. 3. Жанрът като морфологична категория. Като система от жанрови образувания, формирана чрез динамична система от принципи за художествено усвояване на действителността. Така видян, проблемът за жанра се включва органично в три относително самостоятелни системи. Това произтича от сложната природа на изкуството като съвкупност от художествените факти"; като форма на общественото съз нание; като система в процес на развитие. Следователно, когато говорим за жанров анализ, трябва да разбираме изследване на проблемите, възникващи по хоризонталните плоскости на разглежданите системи и по техния вертикален разрез. Настоящите редове ще се захванат със задачата да проследят как творбите, пораждайки своите значения, се самоопределят жанрово, или, с други думи казано, да изследват отношенията между поетика и жанр въз основа на конкретния художествен материал. Какво има и какво няма в творбите? Как то е разказано? Отговорът на тези тясно свързани един с друг въпроси ще ни даде до известна степен и отговор на почти мистичния въпрос „Защо?". Онази част от въпроса „защо“, която лежи извън границите на интересуващата ни област, ще си позволим деликатността да не засягаме. Нека, преди да пристъпим към произведенията на Б. Райнов, да видим как те самите се самоназовават. В „Този странен занаят“, „Тютюневият човек“, „Пътят за Санта Крус“, „Елегия за мъртвите дни“ и „Третият път" няма да видим на заглавната страница и следа от някакво жанрово обозначение. Подобно явление е доста често срещано в съвременната литература. Отказът на автори и издатели да маркират жанрово произведенията е вече сам по себе си симпто матичен за развоя на някои трансформационни процеси в жанровата система.

    Ключови думи: новата, проза, Богомил, Райнов, Опит, жанров, анализ
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 175-177

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Навлизането в методологията и терминологичния апарат на книгата на Никола Георгиев „Анализ на лирическата творба" предизвиква изненада най-малко в две посоки". Първата идва от учудването на неговите почитатели, които си задават въпроса - нима чак сега се появи тази книга! Та тя ни е така позната. Втората - от страна на хората, които само са слушали за нейния автор - как е възможно една толкова зряла книга да бъде... едва втора поред? А всичко това може би ще обясни недоумението на книгоразпро странителите, които ден-два след получаването и безпомощно вдигаха рамене: „Изчерпа се, какво става, нали мина кандидатстудентската кампания?" Какво наистина става? Защо тази малка и непретенциозна наглед (но с великолепно външно оформление) книжка предизвика та кова оживление? Признавам, че за мен изненада нямаше. Та нали и аз като многобройните си колеги винаги когато срещна устремно забързаната фигура на един от найпопулярните преподаватели от университета, все гледам да задам по някой и друг въ прос, да „пооткрадна" някоя от неговите сентенциозно звучащи реплики, да чуя някой от отговорите, които често могат да се ползуват като готови теоретически изводи. На та кава „непопулярна популярност се радват само учени, чието дело многократно надраст ва личната им роля в обществото. 175 Лично на мен тази книга донесе творческо удовлетворение. Няма нищо странно в това, след като тя разреши едно продъл жително колебание - възможно ли е поставянето на проблема за художествената неяс нота, или не. Оказа се, че на ясната неяснота или неясната яснота" авторът е посветил едно десетина страници, които имат пряка връзка с моите творчески колебания. Споменавам този факт, защото, убеден съм, много автори след прочитане на книгата ще се окажат в същото положение. А нека повярваме, че не са вече малко онези, които наместо, да ни поучават как да анализираме художестве ната творба (което е значително по-лесно) се запретнат и на дело ни покажат как се прави това". Те ще имат под ръка едно солидно помагало - един наистина здрав фундамент, който доскоро отсъствуваше от бъл гарския литературен живот. Защото произведение, което да се занимава с методологията на литературния анализ, ние досега нямахме. Публикувани са литературни разбори на отделни произведения, посвещавани са монографии на отделни автори, писани са дори истории и теории на литературата, но методологичните проблеми и терминологичният апарат на самия анализ не са били разра ботвани. Така „Анализ на лирическата творба" не просто запълва празноти, тя заляга като основа в по-нататъшното развитие на българската литературоведческа мисъл.
    Ключови думи: Прозирната, неяснота, анализ, лирическата, творба, Николай, Георгиев
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 28-48

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В бележките си „Бог и човек в поезията на Пенчо Славейков“ Мара Белчева пише: ...и ето образите на световните неволници: Шели, Ленау, Бетховен, Микел Анджело и техният предтеча Прометей: „Сърце на сърцата“, „Успокоенний", „Cis moll", „Микел Анджело“ и „Симфония на безнадеждността" - това са химни за човека - човека, утвърдил себе си чрез страдание и творчество, издигнал се с крилата на неволята над живота и смъртта, достигнал щастие, като се отрича от всяка мисъл за лично благо, обзет от една страст само - неутолима жажда за идеал.. Неговият поглед ослепява за всичко дребно, преходно и сеутно. "1 В приведе ния откъс ясно се открояват два момента: побеждаване на страданието от земната участ на човека чрез самото страдание и чрез творчество и, от друга страна, жаж дата за идеал, която пречиства човека от суетата на егоизма и така дарява щастието на всеобхватната любов. Стремежът към идеала, породен от любовта към човека, е основното в творчеството на Славейков. Не са малко противоречията, на които са се натъквали изследователите на поета при опита си да определят историколитературните характеристики на онова, което Славейков разбира под идеал. Дълга е поредицата имена на онези, които са писали за творчеството му: д-р Кръстев, Димо Кьорчев, Боян Пенев, Стефан Младенов, Спиридон Казанджиев; от съвременните изследователи на първо място би трябвало да се споменат Д. Ф. Марков, П. Зарев, Г. Цанев, Ганка Найденова, Ив. Сарандев, Ст. Каролев, И. Захариева, Хилде Фай, Нина Пантелее ва. „Везните" на критиката са се накланяли ту към песимизма, ту към оптимизма и жизнерадостта на Славейков, колебали са се между неговия „идеализъм“ и „романизъм" и неговия „реализъм", бил е определян и като добър, и като лош поет. Трудността да се определи светогледната основа на Славейковото творчество води до невъзможност за достатъчно ясно формулиране на оня синтезен критерий, който би обединил противоречивите съдържания, вложени от поета в понятието идеал в едно относително и подвижно единство. Това е причината, поради която т. нар. „философски поеми“ „Фрина“, „Cis moll", „Успокоенний“, „Сърце на сърцата",
    Ключови думи: идеал, действителност, анализ, поемата, сърце, сърцата, Пенчо, Славейков
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 162-164

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Романът „Хоро" има щастлива съдба в съв ременната литературна историография. Поради факта, че заклейми потушителите на Септемврийското въстание, този роман създаде на своя автор „алиби" в годините на догматизма, когато една така сложна и противоречива творческа личност като Антон Страшимиров би имала далеч по-незавидна съдба - „Хоро" стана локомотивът, който изтегли композицията на Страшимировото творчество пред прожектора на литературните историци, заради „Хоро" българското литературознание стана по-снизходително и към останалото творчество на Страшимиров, още повече, че самият писател вече бе мъртъв и не можеше със своя неспокоен нрав да дразни никого. Самият роман, написан в един неособено обичан (казано съвсем меко) от догматичната критика стил, даде възможност да се погледне с по-широк поглед към онези стилови регистри на българското словесно наслед ство, които излизаха извън рамките на стеснено разбирания в онези години реализъм". Макар и да бодеше като бяла врана със своя невротичен изказ вкусовете на догматичната критика, романът „Хоро" все пак - заради темата! - влезе в полезрението й, не бе изхвърлен зад борда на българската литература, както стана с много други класически ценности, дори и когато те нямаха предизвикателен характер като поетика. Но именно защото бе тъй необичаен като жанрова структура, композиция, стил, поетика, романът „Хоро“, иначе приет от българското литературознание, не можа да бъде осмислен докрай като художествено явление и като иманентна художествена структура, и като етап в развитието на българската проза. Дори един разчупил рамките на догматизма талантлив критик като Минко Николов в своята блестяща монография за Антон Страшимиров (която в най-голяма степен отбелязва разкрепостяването на литературноисторическата му мисълл за българската традиция) не можа да отиде много напред в анализа си на поетика на творбата, въпреки че подгот ви почвата за това. Книгата на Симеон Правчанов за „Хоро" пък не акцентира в такава степен върху поетиката на творбата.
    Ключови думи: Образцов, анализ, художествения, свят, романа, Хоро, Радосвет, Коларов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 135-137

Научни съобщения

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Димитър Бояджиев е един от поетите, изпитали дълбоко разочарование от следосвобожден ската действителност в България в началото на ХХ век и поради това приели идеите на симво лизма като литературно течение. Ако се вгледаме в личността на този поет, ще установим, че не са мо обективните причини, но и неговият характер е бил благодатна почва за влиянието на симво лизма. Димитър Бояджиев е бил духовно слаба, меланхолична личност, с твърде оскъдни сили за борба с живота и за съпротива спрямо неправдите. Самовнушението, че е болен от туберкулоза обречен, допълнително е затормозвало и без това лабилната му психика. Поетът постепенно се е затварял в себе си и се е отдавал на меланхолията си. В този смисъл символизмът, с присъщия за него интерес към затворения свят на отделната личност, се оказва подходящо поле за изявата на поетическия талант на Димитър Бояджиев, с se sergen brang, se nat э үт нээдэг И Своята безпомощност и пълна неприспособимост към обстоятелствата поетът споделя с Пе тър Нейков през 1908 г., преди да замине за Франция: „Някакво проклятие тежи върху жи вота ми. Не зная откъде иде то. Ти ме знаеш от години, няма какво повече да се говори. Болезнена, неизлечима свръхчувствителност. И всичко ме плаши. Зърното пясък е за мен планина, която ме смазва. "* Това откровение е най-вярната характеристика за човека Димитър Бояджиев, при това направена от самия него.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Вечен, трепет, Димитър, Бояджиев, Опит, анализ
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 82-91

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Изкушението датира отдавна. В областта ю1 текстологията на .средновековната литература то е формулирано като примамлива и осъществима задача на бъдещето от Д. С Лихачов: "По подсчету елов, по исчислению коэффициента употребляемости того или иного оборота речи в будущем мажно будет математически обосновать принад.1ежность того или иного произведения определеннаму автору ."1 В същата година (1961) излиза и книгата на В. В. Виноградов "Проблема авторства и теория стuлей", в която се утвърждава необходимостта от използването и на .пингво-статистически методи на изследване2 в литературознанието. Стремежът на филологическата наука да преодолее субективността в анализите си и особено nри атрибуирането на художествени творби е безспорен. 30 години по-късно формалните методи за анализ и атрибуиране на текст все още се приемат като неизбежна и необяснима филологическа екзотика, а опитите за съвместяването им с традиционния съдържателен филологически анализ са по-скоро изключение, отколкото правило • С убеждението, че най-добри резултати могат да бъдат постигнати само при комплексното прилагане на различните методи за атрибуция , тук ще се опитам да представя познатите ми опити за статистически анализ на текстове и възможностите, които те предполагат за атрибуиране на изследваните творби.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: текст, статистика, компютър, Статистически, Методи, анализ, текст, възможностите, атрибуиране, средновековни, творби
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 179-188

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The article once again raises the issue of the most controversial or rarely asked questions related to medieval literature - is it literature per se and how its genres ought to be classified what is its terminological apparatus and the symbolic-mythologizing function of the Bible for each medieval work.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Теоретични, Проблеми, сравнителния, анализ, средновековните, южнославянски, текстове
Subscribe to анализ