Анчев

Многовековните културно-историчес връзки между българския и руския народ повече привличат вниманието на учен от двете страни. Съвременната българса литературна наука в последните десетилет постига все по-значителни резултати в о ластта на сравнително-типологическите следвания. Трудовете на В. Велчев, С. сакиев, В. Колевски, Хр. Дудевски, Г. Гор манов, Ив. Цветков, А. Анчев и др. сас риозен научен принос в изучаването на нието, връзките и типологията на явленията в двете литератури. Поредицата от публикации, както и пр ходната книга на А. Анчев - Лев Толсто и българската литература“ — очертават тра ния му научен интерес към този кръг от про леми. Неговият последен труд „Достоево и проблемите на българската литература е естествено продължение на усилията да разкрие предпоставките за рецепцията в Достоевски в България. За методологич шенията между Евтимиевите и Киприц вите послания, авторката бележи, че горичен отговор" по въпроса е е възмож само след обстойното им съпоставител изучаване" (с. 150), което обаче не е стор Такова е положението и в писаното във ка с въпроса за ролята на Киприан при дактирането на Индекса на забране Книги, Н. Дончева-Панайотова само с белязала, че въпросът... заслужава сп ално проучване" (с. 160), но подобно про ване не е извършено. 194 основа на изследването му са послужили съв ременните постановки на компаративистичната наука. Концепциите са подкрепени от всестранния анализ, който включва социално-психологическите особености на епохата, белезите на сходство в структурното изграждане на произведенията, идейната бли зост на творците и т. н. Този подход е предопределия и композицията на изследването наложил е необходимостта да се проследи в разгърнат исторически план проникването на творчеството на Достоевски у нас. Но още в „Увода" на книгата А. Анчев подчертава предпочитанието на нашия народ към здра вото и хармоничното в човешката душевност, станало постоянна бариера за възприемането на своеобразния творчески свят на Достоевски, населен с толкова аномалии, депресии и ужасни сцени".

Почти всички от младите, върху които ляга по-голямата част от тежестта на днеш ната ни оперативна критика, вече имат свои те книги, а някои от тях - и определен литературен престиж. Той може да не е призна ван от едни или други наши писатели - то ва, вярвам, е понятно всекиму, - но е валиден, общо взето, за връстниците им, на кои то те се явяват в известен смисъл автен тичните" тълкуватели и говорители. Та, колкото и да се мърмори, че тия сегашните" много бързали, че още не били достатъчно почернели от калайджилъка - каквито и ние да ги разправяме, било от чардака на узако нените ни критически вишки, било из дъл боките литературоведски окопи, простата истина е, че на т. нар. млади трябва да се гледа сериозно. Позволявам си това малко дръпнато пре дисловие по простата причина, че опреде лението млади", прикачвано на критици меж ду 30-те и 40-те, от доста време насам няма никакъв окрилящ смисъл, то не им подхож да, както на влаха ефрейторската нашивка, обратно: обезсърчава ги прокрадващото се в него снизхождение и двусмислие. А няма защо. И че наистина няма, ще се опи там да покажа в бележките си върху книгите на двамина от тях - става дума за „Един бял лист, едно перо" на Божидар Кунчев и „Творци и слово" на Панко Анчев. Сега единият е на 34, а другият на 36 - възраст на кандидатите на филологическите науки, на глав ните асистенти, па даже и на доцентите, сти га двамата да бяха проявили предвидливо и отрано едно научно рвение. Но тях, изглеж да, ги е блазнела високата цена, която се за плаща, за да бъдеш критик, и те са се под готвяли за тегобите, неблагодарността и ос къдните радости на това подхвърлено дете в градината на литературата ни, за каквото обикновено го смятат нашите писатели. Преди да издадат книгите си, и Б. Кунчев, и П. Анчев имат зад гърба си десетилетно участие в нашия литературен живот. Е, не всичко, излязло изпод перото им, съм нами161 рал за достатъчно сполучливо (както не го мисля и за собствените си критически опити), но не съм се усъмнявал в любовта им към литературата, към всичко свястно и талантливо, което я създава.