Някои моменти от творческия процес на драматурга

Разговорите с Камен Зидаров за творческия процес обхванаха пет срещи, пр вата на 20 март 1960 г. и последната на 9 април с. г. в дома му на ул. „Васил Колари № 35. Една будна творческа личност, много жизнерадостна, заразяваща с искр остроумие, разкриваше пред мен вътрешното си богатство. Камен Зидаров разказва за всичко с удивителна лекота. Потокът на речта цветист, изпъстрен с духовитости. Може да говори почти без паузи по цял час. В време на беседите не личи никакво външно напрежение и усилие. Едва в кра разговора малко припрените движения на ръцете му издават умората. Естествен оживление постихва, без да изчезне съвсем. В такива минути на умора Зидаров ста извънредно забавен. Той може да занимава гости, да скача от тема на тема, да р казва анекдоти, да се смее заразително и да участвува във всякакви разговори, освя може би, за творческия процес... И това е изглежда една от формите му на почина Голямата дисциплина и любовта на Зидаров към реда проличаха при всич етапи на анкетата. Още в самото начало той заяви, че работата ще ни отнеме чети или най-много пет срещи. Характерът на материята, която щеше да ни занимава, е п своеобразно разтеглив и аз естествено се усъмних, че определеното време ще бъде статъчно. Но много скоро разбрах колко неоснователни са били опасенията на Камен Зидаров улавя въпросите веднага и с голяма добросъвестност ги изчер Мъчи се да си спомни всички интересни подробности, които се отнасят до выпла нето на драмите му, но никога не затъва в излишни неща, не се отклонява в неу посока. Паметта му е удивително бистра и точна. Драматургът бързо и много карта изяснява същността на проблема, спира се на най-важното и интересното, а след по неусетно, без предисловия, преминава към нова група от въпроси. Особено при бяха тези места от беседата, когато разказът оживяваше под имитаторския тал на Зидаров.