Николай Лилиев

Преди повече от петдесет години в „Демократически преглед“, „Съвременник", „Оса“, „Българан" и други вестници и списания се появяват изящните стихове на Н. Михайлов, който започва да се подписва Николай Лилиев. В тях наистина има нещо лилийно грациозно - те са сякаш бели, с цвета на девствеността, недокос нати от знойните пръсти на живота. Това са песни за слънцето, за утрото, за равното Загоре, химни на пролетта. Колко упоение, колко възторг има в това „Слънце, Слънце". Кой днес не знае „Светло утро“, „Съмна в сънните градини“, „Тихият про летен дъжд“? От тях ни лъха ведрата безоблачност на лятното утро и синята безбреж ност на лазурите над Тракия.