Душите се спасяват

Осъдените души са били винаги сти хията на Димитър Димов. Дори в „Тю тюн" те са обрисувани с повече майсторство, по-точно и детайлно от героите, но сители на новия морал. В пиесите „Жени с минало“ и „Виновният" също по-сполучливи и убедителни са образите на хората от стария свят. А в „Почивка в Арко Ирис" авторът се заема с нещо ново, което не е поставяно досега като централен проблем в творчеството му. Основната драматична тема в новата пиеса на Димов е тъкмо обратна, контрастна на тази от „Осъде ни души". Отново същата действителност: събитията от гражданската война в Испания, комунисти, анархисти, франкисти, католици; жена - надменна и красива, родена да преживее страшна любов, коя то трябва да отвори очите и за света; куршуми, смърт и пр. В „Осъдени души" Димов е разкрил специфична страна от своя белетристичен талант: да прониква всестранно и пълно и същевременно с много ефектност в душевните глъбини на герои, чиято обществена и лична съдба е лишена от перспективи. Той вижда перспективите само извън тях - в общест вената действителност. Сега, в пиесата „Почивка в Арко Ирис" авторът ще воюва за спасяването на всяка малко или повече обречена душа. На помощ му идват събитията в Испания. Рушат се ве ковни отношения. Разместват се душевни пластове. Внася се коренен прелом в живота и разбиранията на хората. Сюжетният материал е наистина богат и благодатен за създаване на драма със значителен обществен сюжет, ярки дра матични герои и съвременно осветление.