Франция Италия, Биномът марксизъм – структурализъм в някои оценки
-
Обхват на страниците:143-149Страници: 7ЕзикБългарскиБрой преглеждания:1ДОСТЪП: Free access
-
- Име: Литературна мисъл
- Инверсия: Литературна мисъл
- E-mail: [email protected]
- Институция: Институт за Литература БАН
-
Ключови думиРезюмеВ първите години след Втората световна война вниманието на интелектуалния свят във Франция бе привлечено от шумната изява на едно течение във философията и литера турата, възглавявано от Жан-Пол Сартр. Екзистенциализмът не бе чисто френска рожба. Неговите корени бяха в Германия - във философията на Мартин Хайдегер, във феноменологията на неговия учител Едмунд Хусерл, на други немски мислители като Карл Ясперс. А много по-рано първоизточ никът на екзистенциализма според истори ците на това течение едатският религиозен мислител Сьорен Киркегор. Във Франция екзистенциализмът нашумя главно чрез литературното творчество на Жан-Пол Сартр, около когото се обра зува един вид сенакъл“, който се събираше в прочутото „Кафе Флор" в квартал Сен Жермен-де-Пре. Това бе през периода 1945- 1955 г. След като бе публикувал първите си белетристични произведения - повестта „Отвращение", сборника с разкази „Сте ната" и успоредно с тях крупния си фило софски труд „Битие и небитие“, опит за феноменологична онтология, Сартр навлезе активно в обществения и политиче ски живот, подири по-късно със съчинението си „Критика на диалектическия разум (1960) допирни точки между екзистенциа лизма и марксизма. Сартровата доктрина, критикувана оживено, постепенно започна да отшумява и да губи своята притегателна сила. Центърът на тежестта в творчеството му остана в неговия театър. Пиеси като „При затворени врати“, „Проститутка. достойна за уважение", „Затворниците от Алтона" и няколко други се задържаха в репертоара на френски и чуждестранни театри.