Сравнительное литературоведение. Восток и Запад от В.М. Жирмунски
-
Обхват на страниците:161-167Страници: 7ЕзикБългарскиБрой преглеждания:1ДОСТЪП: Free access
-
- Име: Николай Аретов
- Инверсия: Аретов, Николай
- E-mail: [email protected]
- Институция: Institute for Literature, BAS
- Identifiers:
Николай Аретов е доктор на филологическите науки, професор в Института за литература при БАН, главен редактор на списание „Литературна мисъл“, преподавател в Софийския университет. Научните му интереси са в областта на литературната история, сравнителното литературознание, историята на културата. Автор е на книгите „Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията“ (1990), „Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления“ (1994, 2007), „Българското възраждане и Европа“ (2001), „Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от ХVІІІ и ХІХ век“ (2006), „Българската литература от епохата на националното възраждане“ (2009), „Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене“ (2011), „Софроний Врачански. Живот и дело“ (2017), „Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма“ (2019), „Семейни истории“ (2020). Председател на Академичния кръг по сравнително литературознание.
-
Ключови думиРезюме
Има учени, чиито трудове залягат в основите на определена област от познанието и независимо от развитието и постановките им не се изживяват. За марксисткото сравнително литературознание такъв характер имат изследванията на съветските академици В. М. Жирмунски и Н. И. Конрад. Те изграждат стройна теория за отношенията между ли тературните явления и специално за типологическите сходства, за които преди това съществуват само отделни догадки. Резул татите от техните изследвания превръщат литературната типология във водещ дял на сравнителното литературознание и в изве стен смисъл я противопоставят на западноевропейската и американската компаративистика, при което може би именно това е една от областите, в които най-ясно проличава предимството на диалектикоматериалистическата методология в литературната нау ка. Всичко това определя мястото на Жирмунски и Конрад не просто като етапно, а като основополагащ етап в развитието на марксическото сравнително литературознание. Тех ните постановки въпреки някои дискусионни моменти са теоретическото ядро на вече осъществяваните проекти за цялостна сравнителна история на европейската и на световната литература, реализирани съответно от Международната асоциация за сравнително литературознание (с координационен център в Унгарската академия на науките) и в Съвет ския съюз.