Запад

В средата на миналата година на Запад бе чествувана, с необикновен шум стогодишнината от рождението на Зигмунд Фройд (1856-1939). В големия хор от гласове звучаха и трезви, критични оценки на психоанализата на Фройд. Но не те даваха тон, макар в повечето случаи да излизаха от устата на най-компетентни учени. Много повече на брой бяха и много по-високо звучаха гласовете на възторжените поклонници на Фройд, на които бе даден най-гостоприемен подслон върху страниците на вестниците и списанията. С кого ли не сравняваха Фройд неговите почитатели! Коперник, Нютон, Дарвин, Айнщайн, та дори и Маркс - нито едно от тези най-велики имена в науката не бе пощадено. Целият този шум около името и делото на талантливия, но нестрадащ от излишна скромност виенски психопаталог, не може да предизвика голямо учудване. В обстановката на разлагащото се буржоазно общество и култура психоанализата се оказа превъзходно оръжие в ръцете на реакционните сили. Всички прояви на човешката мисъл и поведение получиха психоаналитично тълкувание, което излезе с претенциите, че е разкрило основните двигателни пружини и механизми на целокупната човешка дейност. С особено усъ

Нашата литература, която временно беше поизлиняла откъм произведения със съвременна тематика, отново насочва основното си внимание спрямо явленията на съвременността. И не по пътя на някакво си декретиране отгоре" - както се опитват да представят нещата у нас известни „теоретици" от Запада - а посредством спонтанното и вдъхновено участие на целия наш писателски колектив. Осъществява се на практика едно центриране на тематичната целенасоченост, изправя се талвегът на литературната ни продукция по посока на ускорените революционни преобразования, които бележат нов и съществен етап в живота на нашето социалистическо общество. Разбира се, право и задължение е на теоретиците да обяснят закономерната връзка между поврата на литературата към текущите явле ния и самия характер на явленията, които превръщат тоя поврат в необходимост. Това езадача на теорията, а нас в случая ни интересува друг въпрос, свързан по-непосредствено с всекидневната ни практика - става дума за същността, за съдържанието на понятието съвременна тема". Изясняването на този въпрос има огромно значение, особено сега, когато значителна част от нашите активни писатели са насочили погледа иперото си към съвременността. От правилното разбиране на понятияето „съвременна тема", от по-дълбокото проникване в неговото съдържа ние зависи до голяма степен доколко произведенията, написани на съвременна тема, ще бъдат наистина „съвременни".

Има учени, чиито трудове залягат в основите на определена област от познанието и независимо от развитието и постановките им не се изживяват. За марксисткото сравнително литературознание такъв характер имат изследванията на съветските академици В. М. Жирмунски и Н. И. Конрад. Те изграждат стройна теория за отношенията между ли тературните явления и специално за типологическите сходства, за които преди това съществуват само отделни догадки. Резул татите от техните изследвания превръщат литературната типология във водещ дял на сравнителното литературознание и в изве стен смисъл я противопоставят на западноевропейската и американската компаративистика, при което може би именно това е една от областите, в които най-ясно проличава предимството на диалектикоматериалистическата методология в литературната нау ка. Всичко това определя мястото на Жирмунски и Конрад не просто като етапно, а като основополагащ етап в развитието на марксическото сравнително литературознание. Тех ните постановки въпреки някои дискусионни моменти са теоретическото ядро на вече осъществяваните проекти за цялостна сравнителна история на европейската и на световната литература, реализирани съответно от Международната асоциация за сравнително литературознание (с координационен център в Унгарската академия на науките) и в Съвет ския съюз.