Блажени бедните духом (Beati pauperi spiritu)

Блаженството отвори устата си за мъдрост и рече: "Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно" (Мат. 5:3). Всички ангели и вси светии и всичко, що е било родено, всичко туй трябва да мълчи, щом говори тази вечна Премъдрост на Отца. Защото цялата мъдрост на ангелите и на всички твари е едно чисто нищо през бездънната Премъдрост Божия. Тази Премъдрост е рекла, че бедните били блажени. Има обаче два вида бедност. Едната е бедност външна и тя е добра и твърде за хвалене у тоя човек, дето я приема по воля от любов към нашия Господ Иисус Христос, защото той самият я е имал на земята. За тази бедност аз не искам да говоря повече. Но заедно с това има още и друга бедност, вътрешна бедност, която следва да се схваща в онова слово на нашия Господ, дето казва: "Блажени бедните духом". Сега ви моля да сте точно така бедни, че да разберете тази реч. Защото казвам ви пред вечната истина: Ако не се уподобите на тази истина, за която искам да говорим сега, не ще можете да ме разберете. Питаха ме едни хора: що е бедност сама по себе си и що е беден човек. На това искаме да отговорим. Епископ Албрехт казва: туй е бедният човек, който не изпитва никакво удоволствие от всичките неща, сътворени от Бога- и добре е казано. Ние обаче го казваме още по-добре и взимаме бедността в един още по-висок смисъл: туй е бедният човек, който не иска нищо, не знае нищо и няма нищо. По тези три точки искам да говоря и ви моля в името на Божията любов да разберете тази истина, ако можете. Не я ли обаче разберете, не скърбете от това, защото аз искам да говоря за истина от такова качество, както ще я разберат малцина добри люде.