Една непубликувана сатирична творба на Васил Попович и нейният контекст
-
Обхват на страниците:80-116Страници: 37ЕзикБългарскиБрой преглеждания:8ДОСТЪП: Free access
-
- Име: Николай Аретов
- Инверсия: Аретов, Николай
- E-mail: [email protected]
- Институция: Institute for Literature, BAS
- Identifiers:
Николай Аретов е доктор на филологическите науки, професор в Института за литература при БАН, главен редактор на списание „Литературна мисъл“, преподавател в Софийския университет. Научните му интереси са в областта на литературната история, сравнителното литературознание, историята на културата. Автор е на книгите „Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията“ (1990), „Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления“ (1994, 2007), „Българското възраждане и Европа“ (2001), „Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от ХVІІІ и ХІХ век“ (2006), „Българската литература от епохата на националното възраждане“ (2009), „Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене“ (2011), „Софроний Врачански. Живот и дело“ (2017), „Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма“ (2019), „Семейни истории“ (2020). Председател на Академичния кръг по сравнително литературознание.
-
Ключови думиРезюме
This paper presents the satirical works of Vasil Popovich (1833-1897), most of them unpublished in his lifetime, and analyses them in the context of their time – the debates about the standard language, about literature and the Bulgarian Literary Society from the end of 19th century. In the focus are also the conflicted relations of V. Popovich with Ivan Vazov, Aleksandar Teodorov-Balan, Vasil D. Stoyanov, and Konstantin Jireček. The tension between them is interpreted as a manifestation of their competition for symbolic capital and for gaining an important position in society and literature. As a supplement, at the end is added an unpublished text by V. Popovich from 1887, written in an imitation of Oldbulgarian/ Church-Slavonic language as a personal letter.