Алтернативната литература. Второ приближение
-
Обхват на страниците:36-69Страници: 33ЕзикБългарскиБрой преглеждания:8ДОСТЪП: Free access
-
- Име: Николай Аретов
- Инверсия: Аретов, Николай
- E-mail: [email protected]
- Институция: Institute for Literature, BAS
- Identifiers:
Николай Аретов е доктор на филологическите науки, професор в Института за литература при БАН, главен редактор на списание „Литературна мисъл“, преподавател в Софийския университет. Научните му интереси са в областта на литературната история, сравнителното литературознание, историята на културата. Автор е на книгите „Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията“ (1990), „Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления“ (1994, 2007), „Българското възраждане и Европа“ (2001), „Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от ХVІІІ и ХІХ век“ (2006), „Българската литература от епохата на националното възраждане“ (2009), „Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене“ (2011), „Софроний Врачански. Живот и дело“ (2017), „Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма“ (2019), „Семейни истории“ (2020). Председател на Академичния кръг по сравнително литературознание.
-
Проблемна областКлючови думиРезюме
The article examines the efforts to define and typologize Bulgarian "alternative" literature, which is usually associated with oppositional behavior and is frequently found in the writings of repressed authors, political emigrants, and underappreciated writers, as well as in the manifestations of "samizdat". The approach put forth here broadens the chronological range of the phenomena under consideration, searches for linkages and conflicts between them and the literary canon, literary stratification, and differentiation of the readers, and also concentrates on texts that defy conventional literary status. Different sorts of these "alternative" texts are identified, some of which are connected to folklore subgenres that lack prestige and reader preferences for works that literary criticism treats negatively.