• Име:
    Емилия Алексиева
  • Инверсия: Алексиева, Емилия
  • Е-поща
  • Институция
    Institute for literature, BAS

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Чеховото творчество е явление не само в руската, но и в световната литература. През целия си живот писателят утвърждава красотата в човешките отноше ния, справедливостта и честността. Развенчаването устоите на буржоазния строй в разказите на Чехов е в най-тясна връзка с утвърждаващия му патос, с вярата у обикновените трудови хора. С изумителното си художествено майсторство руският класик превръща късия хумористичен разказ в шедьовър на белетристиката. Голямото тематично разнообразие на цялото му творчество, задълбоченият психологизъм, съчетан с лаконизъм и обективност в авторовото присъствие, създават Чеховата неповторимост. Трагично, комично и драматично се обединяват разказите на големия писател, за да се изгради по този начин типичната Чехова атмосфера. B Онова, с което Чехов остава трайно в съзнанието на своите съвременници като творец и човек, е неговата стройна, последователна естетическа програма, абсолютното покритие на жизнена и творческа позиция. Любовта към хората, борбата с лицемерието и еснафството в името на доброто и красотата, защитата на обикновения човек, са онези черти от нравствената програма на писателя, които намират отражение и в неговите разкази. Не е възможно да се четат произведенията на Чехов, без да ни завладее любовта му към хората и омразата към всичко, което унижава тяхното достойнство. С тези свои качества творчеството на руския класик въздействува върху много писатели. Чеховите произведения бързо намират радушен прием и в нашата страна. Една от причините за този факт трябва да се търси в сходните условия на живот у нас и в Русия. В този смисъл проблемите, които разработва Антон Павлович в своите разкази, са много актуални в България. Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин и други големи писатели подчертават, че са се учили от майсторството на руския класик. В същност едва ли има творец, пишеш разкази, който да не се намира под въздействието на Чехов, защото неговите произведения са еталон. Ранният Емилиян Станев също не прави изключение в това отношение. Но когато говорим за литературни взаимоотношения, нужно е преди всичко да се открият типологическите закономерности в развитието и в проблематиката. Най-съществено е не прякото заимствуване, а близостта в мирогледа на двамата писатели, в тяхната естетика и в подхода им към проблемите на действителността. Неслучайно в статията си ние употребяваме термина въздействие, а не влия ние, тъй като считаме, че влиянието предполага не само типологична близост на произведенията, а и контактност, каквато не съществува между Емилиян Станев и Чехов.

    Ключови думи: поетиката, Чехов, ранните, Разкази, Емилиян, Станев

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Отношението човек - природа в литературата е от изключително голяма важност за задълбоченото проникване в творческия свят на един писател. От друга страна, трудността при разглеждането на този проблем идва от реалната опасност да се изпадне в опростителство, в еднопосочност. Ефрем Каранфилов посочва, че само наивно самочувствени автори могат да вярват, че ще го разрешат чудодейно леко в статии, свързани с творчеството на един или друг писател. Тук неизменно се явяват познатите понятия „пантеизъм“, „русоизъм" и т. н., които се използуват в такива случаи, без да се има предвид обстоя телството, че всяка епоха влага в тях свое съдържание. От не помалка важност е обстоятелството, че е абсолютно необходимо да се държи сметка за творческата индивидуалност на твореца, която по много особен начин се проявява при разработването на тази тема. Взаимодействието човек - природа има и своята дълбока философска основа, защото чрез мястото, което един писател отрежда на приро дата в произведенията си, можем да съдим за разбирането му на превратностите в света, в съдбата на отделния човек. сa Така избраната тема дава възможност да открием сходството между двама на пръв поглед много различни творци, каквито Александър Куприн и Георги Райчев, а и да установим различия, които без съпоставка биха останали неизследвани. Неслучайно спираме вниманието си именно на тези писатели. Без да са сред найголемите белетристи съответно в руската и в българската литерату ра, те са едни от най-своеобразните, най-интересните. В съдбите на Куприн и Райчев има нещо много общо. Двамата създават произ веденията си по време, когато творят и техните изявени съвременни ци. Куприн пише своите разкази, повести и романи, когато творят Толстой, Чехов и Горки. Райчев остава в сянката на Николай Райнов иЙордан Йовков. Критиката все още е в дълг към Куприн и Райчев, защото творчеството им не е от най-изследваните. Без техните творби обаче руската и българската литература биха били по-бедни.
    Ключови думи: Човекът, природата, прозата, Александър, Куприн, Георги, Райчев

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Горки и Тургенев! Двама творци, на пръв поглед много различни и като човешка съдба, и като писателски натюрел. В този смисъл възниква въпросът, съпоставими ли са? Възможно ли е да се открият пресечни точки в душевната им нагласа, в подхода към жизнения материал? Възможно е, макар че подобен род съпоставки винаги крият риск, още повече, че в дадения случай не става дума за контактологична, а за типологична близост. От друга страна, това е и проблемът за приемствеността между литературата на XIX и XX век, за обогатяването на реализма като художествен метод. Двамата писатели създават своите произведения в рамките на една национална литература, без да има признания от Горки за влияние на Тургенев върху него. Затова връзката може да се определи като „типологично съответствие“: „Най-простата форма на типологично съотнасяне (обикновено в рамките на една национална литература) например се разглежда обикновено като традиция. Тя може да бъде осъзната и манифестирана от самия писател, да съществува на повърхността като контактологична връзка (традиция от първи порядък). Но тя може да е зарита във времето под пластовете на литературното развитие. Тогава тя е само типологично съответствие (традиция от втори порядък).“ Въпросът за приемствеността между творци като Горки и Тургенев, разделени от времето, не е прост, нито пък може да се определи еднозначно. Защото, колкото и дълбоки сходства да се откриват, първостепенна остава индивидуалността на писателя. По този повод Хр. Дудевски отбелязва, че е необходимо „литературното влияние да се схваща като естетическа категория“ и „няма по-значителен писател, който да не се е сблъскал с тоя въпрос и да не е реагирал по начин, отговарящ на собствената му природа на творец“. В своята статия „Литературната приемственост като проблем на изследване“ А. Бушмин подлага на критика, на задълбочен анализ грешките, които най-често допускат изследователите в това отношение, и отрицателните резултати от подобен подход. Според автора най-пагубно се оказва механичното търсене на сходства в текстуално отношение, които в много случаи са подвеждащи и често нямат нищо общо с литературното влияние, а имат самостоятелен произход: „Методиката на потапянето в микроскопичните детайли заради търсене на желаното сходство нищо не дава, освен лъжливи перспективи. Сложните влияния са неуловими в най-простите форми и колкото те са по-сложни, толкова по-безплодни се оказват търсенията в това направление.“
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Максим Горки, Иван Тургенев, литературна приемственост, типологична близост, контактологична връзка, реализъм, национална литература, традиция от първи и втори порядък, А. Бушмин, художествен метод, индивидуалност на твореца, естетическа категория

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The title "The Deceit without Which We Cannot Live" is provoking. In the base of the analysis is the novel "Liar" of Ivaylo Petrov. The basic concepts in it are the illusion, and the reality. The composition of the novel has been considered, integrated by the image of the main person. Counterparts with the folklore and folk-tales have been searched. Social problems have been put on forward position.
    Ключови думи: illusion, reality, fiction

Обсъдени научни трудове

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    The conference “The Dependent Man. Factors of Dependency” (15-17 April 2019) focused on the essential societal problematic, stated in its title, by paying attention to different ways dependency can resonate in people’s lives. The interdisciplinary character of this academic venue reflected in the various aspects of dependency and the attempts to overcome that have been analyzed in the presented papers. One group of papers was from the domain of literature. Other groups of papers dealt with different domains and perspectives, such as folklore, history, philosophy, psychology, theater, etc. In all presentations, the complex nature of the dependency in all of its forms was emphasized.

    Ключови думи: dependence, freedom, slavery, obedience, typology, authority, Language