Горки и Тургенев (Концепцията за човека в разказите Страсти муцунести и Живи мощи)

Горки и Тургенев! Двама творци, на пръв поглед много различни и като човешка съдба, и като писателски натюрел. В този смисъл възниква въпросът, съпоставими ли са? Възможно ли е да се открият пресечни точки в душевната им нагласа, в подхода към жизнения материал? Възможно е, макар че подобен род съпоставки винаги крият риск, още повече, че в дадения случай не става дума за контактологична, а за типологична близост. От друга страна, това е и проблемът за приемствеността между литературата на XIX и XX век, за обогатяването на реализма като художествен метод. Двамата писатели създават своите произведения в рамките на една национална литература, без да има признания от Горки за влияние на Тургенев върху него. Затова връзката може да се определи като „типологично съответствие“: „Най-простата форма на типологично съотнасяне (обикновено в рамките на една национална литература) например се разглежда обикновено като традиция. Тя може да бъде осъзната и манифестирана от самия писател, да съществува на повърхността като контактологична връзка (традиция от първи порядък). Но тя може да е зарита във времето под пластовете на литературното развитие. Тогава тя е само типологично съответствие (традиция от втори порядък).“ Въпросът за приемствеността между творци като Горки и Тургенев, разделени от времето, не е прост, нито пък може да се определи еднозначно. Защото, колкото и дълбоки сходства да се откриват, първостепенна остава индивидуалността на писателя. По този повод Хр. Дудевски отбелязва, че е необходимо „литературното влияние да се схваща като естетическа категория“ и „няма по-значителен писател, който да не се е сблъскал с тоя въпрос и да не е реагирал по начин, отговарящ на собствената му природа на творец“. В своята статия „Литературната приемственост като проблем на изследване“ А. Бушмин подлага на критика, на задълбочен анализ грешките, които най-често допускат изследователите в това отношение, и отрицателните резултати от подобен подход. Според автора най-пагубно се оказва механичното търсене на сходства в текстуално отношение, които в много случаи са подвеждащи и често нямат нищо общо с литературното влияние, а имат самостоятелен произход: „Методиката на потапянето в микроскопичните детайли заради търсене на желаното сходство нищо не дава, освен лъжливи перспективи. Сложните влияния са неуловими в най-простите форми и колкото те са по-сложни, толкова по-безплодни се оказват търсенията в това направление.“