Народното житие на Иван Рилски и неговата дамаскинска преработка

Още с встъпването си в научно обръщение „Народното житие на Иван Рилски“ привлича читателското внимание със своята самобитност на художествена система. Оценката на първооткривателя А. Гилфердинг: „Это единственное известное нам церковное сказание, которое осталось свободным от мертвящей византийской риторики и сколько нибудь передает нам народные взгляды и рассказы...“ очертава основния кръг от проблеми, към които се ориентират проучванията върху житието до най-ново време. Днес особено актуални се оказват текстологическите задачи, тъй като публикацията на Й. Иванов от 1936 г. е засега единственият опит за критическо издание на тази творба.