Резюме
Централният държавен архив за древни актове (съкр. ЦГАДА) е основан още през 1852 г. В хранилищата на това реномирано учреждение са намерили последен пристан стотици хиляди оригинални документи за историята на Русия от периода XI-XVIII в. Популярността на ЦГАДА сред световната славистика се дължи на факта, че в архива се съхраняват не само документи, но и голям брой ценни ръкописи. В това отношение сбирката му стои наред с колекциите на водещите съветски библиотеки. Характерно за ръкописите на ЦГАДА е, че някои от тях са отдавна известни на специалистите и са добре изследвани, но много други са слабо проучени и или са практически в забвение. Освен това досега липсваше систематично научно описание на кирилските ръкописни книги на ЦГАДА. Работата по неговото съставяне беше предшествана от частни студии и монографии на А. С. Орлов, В. А. Погорелов, А. А. Покровски, В. М. Ундолски, С. А. Белокуров, И. Ф. Токмаков, В. Н. Шумилов, Н. Б. Шеламанова. Значителен импулс в тази посока представляваше публикуването на „Сводния каталог на славяно-руските ръкописни книги, запазени в СССР. XI-XIII в.“ (1984), в който са оповестени 44 кодекса от ЦГАДА.
Първият по рода си каталог на ръкописите от XI-XIV в. в този архив излезе от печат в края на 1988 г. Той е плод на усилията на група в състав: О. А. Князевска, Н. С. Ковал, О. Е. Кошелева и Л. В. Мошкова. Поместени са описания на 173 паметника от осем фонда: библиотеките на Московската синодална печатница (№ 381) и на главния архив на Министерството на външните работи (№ 181), ръкописните сбирки на ЦГАДА (№ 188), Ф. Ф. Мазурин (№ 196), М. А. Оболенски (№ 201), Саровския манастир (№ 357), Държавното древнохранилище за грамоти и ръкописи (№ 135) и Антониево-Сийския манастир (№ 1196). Най-многобройни и най-важни за славистиката са ръкописите от типографската колекция, от които в разглеждания каталог са привлечени 156 екземпляра. В хронологично отношение паметниците се разделят по следния начин: X (?) – XI в. – 1 бр.; XI в. – 3; XI–XII в. – 6; XII в. – 13; XII–XIII в. – 8; XIII в. – 10; XIII–XIV в. – 5; XIV в. – 116; XIV–XV в. – 11. Повечето ръкописи произхождат от Новгородския и Псковския регион. Съставителите са сметнали за необходимо да разделят новия каталог на две неравни части с обща пагинация. В първата са включени ръкописите до XIII–XIV в. включително, а във втората — само тези от XIV и XIV–XV в. плюс указателите. В увода нуждата от издаване на каталога се обосновава с аргументите, че описването на корпуса от ръкописи в дадено хранилище спомага за получаването на по-пълна представа за състоянието и обема на цялото ръкописно наследство и за по-добро запазване на източниците, тъй като в редица случаи отпада нуждата от непосредствена работа с тях. Трябва също да се отбележи, че в редица случаи новият каталог поправя и допълва описанията на „Сводния каталог“. Нещо повече — тук са включени два ръкописа от XIII и XIII–XIV в. (№ 45-46), които са останали извън периметъра на „Сводния...“. Наблюдава се и противоположна тенденция. Ръкописите № 41, 59, 60 и 118 не само не са отъждествени, което е направено вече в „Сводния каталог“, но и описанията им са по-бегли и по-неточни. Сборниците с канони под № 29 и 106-109 са наречени „Параклитици“, но това название е спорно.
