Научна конференция по случай 80-годишнината от рождението на Никола Вапцаров

На 6 и 7 декември 1989 г. в град Банско се проведе международна научна конференция, посветена на 80-годишнината от рождението на Никола Вапцаров. Израз на уважението към неговото поетично и революционно дело е участието в конференцията на изтъкнати учени литератори не само от България, но и от Съветския съюз, Полша, Чехословакия и ГДР. Отличителна черта на конференцията, организирана от Института за литература при БАН, е широкият диапазон на разглежданата вапцаровска тематика, съчетан с новия прочит на безсмъртните уроци на героя, поета и човека. Прецизният преглед на научни проблеми, които засягат различни страни от жизнения и поетичния подвиг на Вапцаров, е налице — може би никога досега на подобен научен форум така спонтанно и задълбочено не е представяно кръвното единение на поезия, личност и дело. Проф. д-р Боян Ничев, директор на Института за литература при БАН, откри конференцията с кратко прочувствено слово за жизнения и творчески път на големия български поет и революционер, като изтъкна мястото на Вапцаров във фалангата на съвременната световна поезия. В пленарните доклади бе хвърлена допълнителна светлина върху такива важни за съвременната литературоведска наука проблеми, като актуалността на поета Вапцаров (ст. н. с. Магдалена Шишкова); Вапцаров и септемврийските поети (Бойка Вапцарова); идеята за прогреса в поезията на Вапцаров (ст. н. с. Владимир Климчук); аксиологията на поета Никола Вапцаров (проф. Тереза Домбек). Същевременно в редица доклади на следващите заседания се търсят корените и проявите на канонизацията и рецепцията на Вапцаровата поезия (Ян Кошка), Вапцаров и проблемите на човешката личност (д-р Войчех Галонзка), антирасистките мотиви в поезията на Вапцаров (ст. н. с. Сабина Беляева), поезията на Вапцаров в светлината на нашия опит (н. с. к. ф. н. Александър Панов). Освен това се проследява в други доклади, изнесени на високо професионално ниво, съпричастието на Вапцаров към мотивите „фабрика“ и „машина“ (н. с. Владимир Кшиж), към обществената роля на лирическия „аз“ в поезията (к. ф. н. Йоланта Суецка), към „прозаизацията“ на поезията (н. с. к. ф. н. Свилен Каролев), към оценката на поета работник или огняроинтелигента (Йордан Каменов), към художествената функция на повторението в поезията (Дора Колева). Някои от докладчиците се спират на такива неизследвани досега въпроси, като литературността у Вапцаров (доц. Симеон Янев), затворения човек (ст. н. с. Катя Янева), Вапцаровото стихотворение „Посвещение“ – проблеми на жанра (проф. Христо Дудевски), прозата на Вапцаров (Малгожата Внук), Вапцаров и театъра (ст. н. с. Ваня Бояджиева), богатство на вдъхновението и прозрението (проф. Иван Попиванов). Друга съществена част от докладите са посветени на разпространението и възприемането на творчеството на Вапцаров в чужбина: Вапцаров и Лорка (проф. Желю Авджиев), Вапцаров и Украйна (ст. н. с. Виктория Захаржевская), Вапцаров в ГДР (доц. Дитмар Ендлер), Вапцаров в Югославия (Момчил Йокич), за типологията на пролетарската поезия — Никола Вапцаров и Ахил Мюсе (Мая Панайотова-Детре). Особен интерес предизвика документално-фактологическата подплата на докладите, свързани с родното място на Вапцаров — Банско, а именно: Банско и съдебният процес на Вапцаров (к. ф. н. Мария Радонова) и Банско в биографията на Вапцаров (Митка Томова).