Виолета Кунева

Гръцката публицистика от 30-те години е представена с очерци, литературни портрети, фейлетони и информации, посветени на Лайпцигския процес и публикувани най-вече във в. „Neos Rizospastis" - орган на Комунистическата партия, а „Proia" - списание с десен уклон и в „Eleftheron Vima" - списание на Центъра на либералите. За периода от 1. II. 1933 г. до 1. V. 1934 г. в „Проия" са отпечатани 25 статии и кратки съобщения, в „Елефтерон Вима" - около 30 на брой и в „Неос Ризоспастис" - общо 128, сред които се открояват материалите за героичната съпротива на Георги Димитров и гневните обвинителни страници от „Кафявата книга", издадена в Атина в превод на талантливия гръцки журналист Н. Каравунис, известен със своята антифашистка дейност. * Тенденциозното открояване на отделни идейно-естетически принципи, използувани от авторите на публицистичните материали, отпечатвани в „Пройя", ни дава възможност не само да се доберем до представите на отделния творец за нравствено-психологическата същност на участниците в Лайпцигския съд, но и да проследим художествената реализация на тези представи. За отбелязване е, че в болшинството от тях се налага звученето на един определено тенденциозен тон, който сякаш живее притаено, за да дочака своя час, а дотогава той често променя силата на присъствието си при създаването на една или друга ситуация, при обрисуването на един или друг герой, при разкриването на сложните „зигзаги" на самия процес. Сравнителният анализ на литературните портрети в очерка „Денят на българина Г. Димитров" ни дава достатъчно основание, за да изкажем по-категорично тези свои съображения. Например: „Ван дер Любе има вид повече на мъртвец, отколкото на жив човек. Високата му фигура, превита още от първия ден на процеса, се прегърби още повече на третия... Цветът на лицето му от бледножълт е получил сега пепеляви окраски. Очите му са хлътнали и почти се губят в големите сенки, които ги обкръжават отдолу като полукръгове. Безплътните му устни едва се движат, когато реши да отговори на въпросите на председателя на съда. ..

През първата половина на 30-те години Мариза Шуази е била кореспондентка на парижкия вестник „Ентрансижан" в Москва. В края на март 1934 г. тя се среща с Георги Димитров и пише очерка „Се que m'a dit Dimitrov"1. Този очерк е публи куван в съветската преса със съкращения, във формата на интервю, озаглавено „При Димитров"2. Не е безинтересно да се отбележи, че каквато и да е бъдещата съдба на този обширен материал по отношение на конкретния проблем за дълголетието, какви то и да са пътищата за привличането на различните по убеждение, ранг и талант френски творци в разработката на темата за Димитров, важното и несъмненото е, че този материал на М. Шуази безспорно има свое място в историческата летопис на прогресивната френска публицистика от 30-те години. За това свиде телствува известният съветски писател Л. В. Никулин, който според съвременниците си притежава рядкото съчетание на публицистичен талант с богата еру диция". В неговия архив, който се съхранява в ЦГАЛИ (Москва), открихме визитната картичка на Мариза Шуази с нейния адрес в Париж. Тази визитка е отделена от Л. В. Никулин в специален албум, където са подредени в хроноло гичен ред документи и снимки от по-важни срещи и по-значителни събития в живота на съветския писател. Самият той с мастило на визитката е отбелязал следното: „М. Ш. была в Москве зимой 1934 года и интервюирала Димит рова. " В настоящата работа се проследява разработката на димитровската тема въз основа на пълния текст на очерка на М. Шуази, който се съхранява в ЦПА (София). Прави впечатление, че подборът на М. Шуази не е случайно явление. Авторката е подчинила този подбор на материала на своите публицистични задачи, на идейно-тематичната насоченост на описваните факти, събития и герои, която цели най-вече вярно възпроизвеждане както на реалния исторически момент като цяло, така и на неговите компоненти, взети поотделно.

Въпросите, поставени в трите писма, Малро към събитията и фактите, които представляват едно красноречиво потвърждение за ис торическата напрегнатост на международната обстановка от 30-те години. В тази връзка тряб ва да се разглежда и неговото активно участие в Международната кампания за защита на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес през 1933-1934 г. Затова и след приключването на процеса, когато Алфред Курела се обръща към Андре Малро, той е последователен: френският писател откликва на молбата да окаже помощ в реализирането на идеята на Георги Ди митров по въпроса за подготовката - превода и издаването на книга за Лайпцигския процес. Същевременно тези писма дават възможност по-дълбоко да се разберат онези сложни процеси, които съпътствуват тревогата на честните борци за мир и култура от цял свят, застрашени в онези години от фашистката опасност, преминала в настъпление в редица страни. За това сви детелствува Парижкият конгрес, открит на 21 юни 1935 г. в зала Mutualite и събрал най-видни те представители на световната литература. (Вж. „L' Humanite", бр. 12 833, 1. П. 1934 г.). В със тава на френската делегация, редом с А. Барбюс, Л. Арагон, Ж.-Р. Блок, П. Вайян-Кутюре, П. Низан е включен и Андре Малро. Малко по-късно, определяйки идейните завоевания на конгреса, известният съветски публицист М. Колцов ще отбележи, че всичко добро, всичко честно, запазено сред интелигенцията на капиталистическото общество, отива те и вдига юмрук по пролетарски маниер". при работници В първото писмо до Курела от 10 април 1935 г. Андре Малро е категоричен в своята ясно изразена гражданска позиция, що се отнася до тома за Димитров"... „трябва да опитаме, това е единственото сериозно нещо, което бихме могли да направим". Във второто писмо от 15 май 1935 г. Андре Малро по един достоен за уважение начин предлага автор на предговора да бъде известният френски писател Ромен Ролан, тъй като не говото име се ползува с по-голям авторитет от моето". В третото писмо от 3 декември 1935 г. Андре Малро вече съобщава факта, че е поверил ръкописа на Леон Мусинак, което е било съгласувано с Димитров.

През 1933-1934 г. официалният периодичен печат в Германия следи с особен интерес развоя на събитията, свързани с историческия Лайпцигски процес, където Димитров разобли чи престъпната същност на фашизма и същевременно начерта генералната линия на комунис тическите партии в борбата срещу него. За този интерес говорят най-вече информациите и ста тиите, публикувани във фашисткия вестник „Фьолкишер Беобактер" (Völkischer Beobachter). Едно по-внимателно проследяване на тези публикации в техния хронологичен ред налага на вни манието онзи характерен акцент на враждебна тенденциозност, чието присъствие е особено осезателно в активността, с която редакцията на горепосочения вестник отразява събитията от трите етапа: предварителното следствие, самия ход на лайпцитската драма и при приключ ването на процеса. Конкретно: 1. От 4 март до 30 април 1933 г. са поместени множество материали с политически ко ментар, изпъстрен с открито демонстрираната фашистко-терористична предубеденост относно предполагаемата, но недоказана вина на подсъдимите и оттук - еднозначно фаталните прогнози, които визират бъдещата съдба на комунистите, обвинени в подпалването на зданието на парламента, на Райхстага. 2. От 1 август до 30 септември 1933 г. преобладават статии за процеса, които се откроя ват както с категоричния си тон, така и с нескриваната си неприязън, с доминиране на субектив ни оценки и наличие на крайни в своята поляризация псевдохарактеристики на редица лица, призовани като свидетели и множество мними данни по процеса. В това отношение особено показателна е статията на Йоб Цимерман, озаглавена „Димитров - безкрупулният комунисти по 3. От 19 ноември до 12 декември 1933 г. са публикувани редица материали, които визират последните заседания на съда и коментират обвинените комунисти в същия дух на враждеб ност, в разрез с фактите, които вече доказват явния провал на официалните свидетели по дело то. Така например на 6 декември 1933 г. пред съда са представени няколко документа, между които медицинско свидетелство за душевното състояние на един от основните свидетели обвинението - Гроте. Документът от 1918 г. гласи, че „Гроте е психопат и истерик... Прочитат се документи, от които се установява, че свидетелят на обвинението Кемфер... се занимава с кражби и като рецидивист три пъти е бил осъждан на тежка работа".