Съветската публицистична мисъл и художествената публицистика на Людмил Стоянов от 1944

Творческата дейност на видния писател-хуманист и интернационалист Людмил Стоянов представлява доста интересна и значителна страница в историята на българската литература. Затова напълно естествено е, че изследването на неговото творчество е предмет на юбилейни учни сборници, научни студии, критико-биографични очерция, обзорни статии. Авторите се стремили да създадат една обща картина на творческото и гражданското поведение на Людмил Стоянов или детайлно са анализирали отделни етапи от неговото художествено развитие. Изсле дователите и критиците, разбира се, отбелязват и ролята, и мястото на неговата публицистика в литературното му дело още през 1949 г.5, но едва през началото на 60-те години по този въпрос се забелязва един оправдано повишен интерес на българските учения. В това отношение се от кроява изследването на Г. Димов „Плодотворен и поучителен творчески път" - обширен пред говор към книгата „Людмил Стоянов - Избрани творби", излязла от печат в издателство „Бъл гарски писател" през 1978 г. С пълно право авторът подчертава, че днес никой изследвач на тературното ни развитие не би могъл да отмине публицистичната дейност на Л. Стоянов, тъй като от нея се открояват размислите на един неспокоен ум, вълненията на една будна гражданска вест, диренията на един в ойнствуващ хуманист, синтезирал в себе ли съ CH много от съдържанието и тенденциите на епохата" (разр. м. - В. К.). Поставяйки набелязания проблем в сравнителен план, в настоящата работа се прави опит за проследяване върху историко-типологическа основа на сложния и многопосочен процес на твор ческото въздействие на съветската публицистична мисъл върху публицистиката на Людмил Стоя нов, като в известна степен се акцентува върху неговото творчество, създадено до 1944 г. Освен това авторът има за задача да конкретизира въпроса и да осветли една от страните му, а именно: идейно-художественото въздействие на литературно-критическите статии на Максим Горки военната публицистика на Иля Еренбург (1936-1941).