ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 139-140

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    1961 Книжка 6 *** - Съдържание на V годишнина на “Литературна мисъл” – 1961 г.
    Ключови думи: Съдържание, годишнина, Литературна, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 131-137

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 29 март и 2 април т. г. се състоя разширено заседание на научния съвет в Института за литература при БАН, на което бе обсъдена петгодишната дейност на списание „Литературна мисъл и перспективният план за 1962 г. Присъствуваха : проф. Георги Цанев, проф. Пантелей Зарев, проф. Петър Динеков, проф. Емил Георгиев, проф. Михаил Арнаудов, пр ф. Стоян Каролев, научният секретар на БАН Стойко Божков, Снежа Аврамова от учрежденския партиен комитет при БАН, старшите научни сътрудници Георги Димов, Кръстьо Генов и Ефрем Каран- филов, научните сътрудници Искра Панова, Минко Николов, Иван Цветков, Боян Ничев, Кръстьо Куюмджиеви сстаналите сътрудници на института. В доклада си главният редактор П. За- рев се обърна към участниците в обсъжда нето с апел за най-активно участие и вни мателна оценка на петгодишната дейност на списанието, за да се помогне на редколегията да подобри списването на „Лите ратурна мисъл", да го обогати и направи по-интересно за читателя. Той отбеляза особено благоприятното време, в което става обсъждането и новите вдъхновяващи задачи, които ХХII конгрес на КПСС постави пред литературната наука и цялостното развитие на социалистическото общество. Това, което бе започнато още от ХХ конгрес на КПСС, бе потвърдено сега с нова, още по-могъща сила и убедителност: разчистване на всичко старо и сковаващо, което пречи да се разгърнат материалните и духовни сили на новия строй и разкриване на нови хоризонти пред социализма, пред международното комунистическо движение, пред социалистическата мисъл. Б. изтъкната необхо димостта от обогатяване на културния и духовен живот на социалистическото общество, от нови завоевания в тази насока, посочиха се пътищата за по-нататъшно развитие на социалистическата демокрация и пълното ликвидиране на методите, създадени по времето на култа към лич ността.
    Ключови думи: Обсъжадне, Списание, Литературна, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 142-145

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    1962 Книжка 6 *** - Съдържание на IV годишнина на сп. “Литературна мисъл” – 1962г.
    Ключови думи: Съдържание, годишнина, Литературна, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 97-119

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Към края на 80-те години на миналия век в нашата литература постепенно заглъхват темите и мотивите, свързани пряко с близкото героично минало - Възраждането и националноосвободителните борби. Съвременността все по-чувствително започва да напомня за себе си и то повече със своите отрицателни страни. Разместените след Освобождението обществени пластове улягат на своите нови места, картината на обществения и политически живот в страната придобива по-ясни и релефни очертания. Възторгът и опиянението от свободата отстъпват място на всекедневните грижи, идеалите - на грубите политически сметки и кариеристични стремежи. На сцената излиза новият герой на епохата - забогателият парвеню, новоизлюпеният буржоа, самодоволен, сит и жаден за „подвизи". Образът на този герой дълго време тревожи въображението на писателите-реалисти, като постоянно ще им напомня за своето присъствие в живота.
    Ключови думи: Списание, мисъл, белетристиката, през, години
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 3-25

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Най-съдържателните години от живота си Христо Ботев прекарва в Румъния, главно в градовете Александрия, Браила, Галац и Букурещ, където е още през 1867 г. и после почти непрекъснато от 1872 до пролетта на 1876 година. Там той започва и завършва по-голямата част от своите литературни и революционни подвизи, които определят мястото му на пръв по значение вдъхновител и ръководител на българското революционно-освободително движение след смъртта на Васил Левски, на гениален поет и мислител, чиито творби характеризират високите естетически постижения на българската художествена литература от Възраждането. Обърнат с чувства и мисли всякога на юг от Дунава, към поробените му сънародници, на румънска земя той създава своето зряло поетическо творчество; в Галац написва Символверую на Българската комуна, а в Браила и Букурещ редактира едни от найдобре списваните тогава български вестници и последния орган на БРЦК - в. „Знаме“. В столицата на Румъния, където през отделни периоди изтъкнати дейци на българската култура и националноосвободителна революция работят свободно, подкрепяни и симпатизирани от румънската свободолюбива общественост, Христо Ботев начертава и плана на онова историческо по своя смисъл преминаване на Дунав с парахода „Радецки“, което оставя в историята още едно блестящо доказателство за пълното единство на думи и дела в борческия му път.
    Ключови думи: Христо, Ботев, Румънската, литературно, обществена, мисъл, години, миналия
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 109-111

Стоян Каролев на 50 години

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Петдесетгодишнината на проф. Стоян Каролев - изтъкнат представител на нашето литературознание - е значителен факт в културния ни живот, защото творческото му развитие на сериозен познавач на литературното наследство и на точен интерпретатор на съвременния литературен процес съвпада с четвъртвековното развитие на социалистико-реалистичната ни литература. Връстник на следдеветосептемврийското ни ново изкуство, той участвува в първите му стъпки, преживял е революционно-преобразователните му вълнения и трепети, изстрадал е грешките, трудностите и успехите в стръмния му възходящ път. Още в първите години на свободата името му се появява на страниците на революционния литературен печат. Ако разгърнем броевете на вестник „Литературен фронт“, на списанията „Септември“, „Изкуство“, „Ново време“, „Философска мисъл", „Език и литература“ от ония години, ще открием неговите младежки неумели, но дръзки и целенасочени статии. Проф. Стоян Каролев отдавна навлезе в творческата си зрелост, в найплодотворните години на своята критическа и научноизследователска дейност, когато се жънат плодовете на дългогодишната системна подготовка, осъществявана с последователност и упоритост. През цялото двадесетипетлетие неговото активно присъствие в литературния живот се чувствуваше осезателно в осъществяването ръководната роля на литературната критика като израз на партийната политика. Най-привлекателна у него е отзивчивостта към новите явления на съвременната литература, жаждата за органична връзка с актуалния литературен живот, стремежът да не изостава от времето си. Оценявайки неувяхващите ценности на Литературното наследство, той нито за миг не изпуска от зоркия си поглед съ стоянието на днешната литература. За разлика от ония научни работници, които бягат от парливите проблеми на съвремието и се затварят в тесния кръг на специфичните си научни проучвания върху литературната история, проф. Каролев не търси спокойната и безметежна атмосфера на кабинетния изследовател, не го привлича егоистичната изолация от нуждите на деня. Изхождайки от днешните народностни и партийни интереси, той оценява и проблемите на миналото в трудовете си върху литературната история: „Димитър Благоев - литературен теоретик и критик“ (1951), „Иван Вазов. Художествен метод и литературни позиции“ (1951), „Димчо Дебелянов. Литературнокритически очерк“ (1961). В тях откриваме трескавите търсения на научния работник за новаторско изясняване на литературните традиции и за извисяване на идейно-естетическата мисъл. Със завидна методичност и постоянство Стоян Каролев се стреми да разшири идейно-теоретическия и критическия си арсенал чрез последните постижения на марксическата литературоведческа мисъл. Затова всяка следваща негова книга: „Замисъл и образ" (1959), „Въпроси на художественото майсторство (1963), „Съвременни литературни въпроси" (1966) и особено „В света на прозата“ (1968) е очакван и логичен резултат на извървян дълъг път към идейната и естетическа истина на художествената творба.
    Ключови думи: Суверенна, Критическа, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 173-175

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 10 юни 1971 г. в Института за литература беше проведено обсъждане на сп. Литературна мисъл". Срещата на редакционната колегия с научните сътрудници на института, с видни литературоведи, писатели и най-близки сътрудници на списанието имаше конкретната задача да пре цени работата от периода 1969—1970 г. В процеса на оживеното обсъждане прегле дът на двугодишния период стана повод да се види по-широко развитието на списанието с оглед неговата специфика. Размяната на мнения беше открита с доклада на акад. Пантелей Зарев - главен редактор на „Литературна мисъл". За периода 1969-1970 г. той говори като за продължение на пътя, по който списа нието тръгва от своето основаване. „Литературна мисъл“ беше създадена непосредствено след Априлския пленум на ЦК на БКП и решава проблемите на литературата в една обновена, даваща много възможности за творчество атмосфера. В своето петнаде сетгодишно съществуване списанието отстоява партийните, марксистко-ленински позиции в литературознанието. Главният ре дактор направи преглед на публикациите в списанието от последните две години, като изтъкна тяхната проблемна широко- обхватност и висока научна стойност. П. Зарев спомена заглавията на статии, които имат приносен характер в различните области на литературната история, в съвре менната проблематика, в решаването на тео ретически въпроси. С интересни трудове спи санието е отбелязало през отчетния период и две исторически годишнини - 25-годишнината на социалистическата революция в България и 100-годишнината от рождението на В. И. Ленин. През разглеждания период редакционната колегия е проявявала постоянен стре меж да разшири кръга на своите сътруд ници, да привлече повече научни работници за творческа изява на страниците на списа нието. Резултатите от този стремеж са на лице - за две години в „Литературна мисъл" са публикували свои трудове 35 автори из - между сътрудниците на института и 32 автори, привлечени отвън. Редколегията и в бъдеще има задача да продължи разши ряването на авторския колектив, без да принизява високите изисквания към представените работи. Пръв се изказа писателят Ангел То доров. „Убеждението ми е - заяви той, - че списанието успешно изпълнява своите задачи в отстояване партийната линия в областта на литературата." Според А. Тодоров правилна е главната насоченост на „Литературна мисъл“ към литературната история. Богатството на нашата литература трябва да се изследва непрекъснато, това е задача от първостепенна важност. Но необходимо е списанието по-широко да изразява интереса си към такива събития от актуалния живот като речта на др. Тодор Живков пред актива на Софийската градска комсомолска организация (една препоръка, към която после се присъедини и Г. Караславов). Става дума да се даде повече място на материали, обсъждащи повдигнатите проблеми. А. Тодоров постави и един въпрос, на който се спряха после мнозина от изказ ващите се и по който се оформи едно общо становище - Литературна мисъл“ да подхваща разглеждането на централни, важ ни литературоведчески проблеми. Според А. Тодоров един такъв проблем е проблемът 173 за модернизма като литературно течение. Като реакция на изживения догматичен подход към литературното наследство сега се наблюдава известен либерализъм, амни стиране на модернизма. Списанието трябва да продължи сериозната борба на нашата прогресивна литературна мисъл спрямо модернизма, водена в миналото, като му даде пълно, точно осветление от марксическо гледище. „Литературна мисъл" има възмож ността и задължението да разрешава такива сложни въпроси. В заключение писателят изтъкна: „Списанието е културно направено, много богато по съдържание, обхваща разнообразието на нашата литература. Моята основна оценка е положителна."
    Ключови думи: Обсъждане, Списание, Литературна, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 150-156

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 22 и 23 май т. г. в София се състоя литературен симпозум под обща тема: „Идей но-художествени особености на съвременния литературен процес“, съвместно разработена между Института за литература при БАН и Института за световна литература „Максим Горки" при АН на СССР. В симпозиума участвуваха изтъкнати съветски учени и представители на литературоведската мисъл у нас. Още от темата на симпозиума личи широкият замисъл на организаторите да се обхванат най-актуалните проблеми на съ временното литературознание, като се до коснат до специфичното за съвременния литературен процес - неговата идейност и ху дожественост. Пред симпозиума беше поставена отговорната задача да спомогне за изясняването на въпроса: каква е връз ката между идейното и художественото на чало в съвременната литература, като ги разгледа в широк диапазон. Предстоеше да се доизясни същността на понятия, останали спорни в редица международни дискусии от миналото с оглед на новите условия и непрестанно изменящия се литературен процес. Най-главна задача на симпозиума беше да охарактеризира осо беностите на социалистическия реализъм като литературен метод и направление на фона на общия развой на световното литературознание. От цялата подготовка на симпозиума личеше неговата ангажираност към идеологическата същност на проблема и когато се оценяват постиженията, нещата винаги трябва да се свеждат към този възлов проблем. Тематично докладите обхващаха лите ратурите на страните от социалистическия лагер, на западни страни като САЩ, Англия, Франция и др. Бяха застъпени почти всички литературни направления, имащи по-голям дял в съвременния литературен процес. Литературознанието в капиталистическите страни се преценяваше в цялата му проти- воречивост, сравняваше се и се противопоставяше с идейно-теоретическите му полюси. Екипът на съветските учени беше така подбран, че да включва специалисти от големите литератури на световната арена. Съветските учени поради принадлежността 150 си към специализирания Институт за све товна литература към АН на СССР спомогнаха особено много за изясняване на някои процеси в съвременните западни литератури. Българските учени застъпваха в докладите си предимно идейно-теоретиче ската страна на въпросите. Най-общо; според акцента на проблемите докладите могат да бъдат разпределени на три групи: първа група - доклади с идеологически акцент; втора група - доклади, отразяващи по-конкретно литературния процес в отделни страни, и трета група - доклади с преобладаване на теоретическата насо ченост към проблемите. Това до голяма сте пен условно деление ще ни помогне групи рано да хвърлим поглед на всички доклади, изнесени на симпозиума. Към първа група могат да бъдат отнесени докладите на чл.-кор. В. Р. Шчербина, чл.-кор. Г. И. Ломидзе, проф. А. И. Овча ренко, проф. Ст. Божков, проф. Г. Димов, проф. В. Колевски, проф. Е. Каранфилов. В обширния си доклад на тема „Лите ратура и култура" В. Р. Шчербина определи мястото на литературата в духовния живот на епохата. „Изследването, отбеляза Шчербина, на извънредно активния синтез например на взаимодействието на литературата, киното, театъра може да се осъществи само в светлината на централните процеси на културното битие на съвременността, в която се кръстосват всички видове духовна дейност - политика, философия, социология, изкуство, етика. . . Причисляването на ця лата литературна продукция към сферата на културата към определено време според Шчербина епроизлязло от опростенческото разбиране на нещата. В същност в сферата на целия духовен живот не само на изку ството, активно действуват както „съзида телните, така и разрушителните начала. Ето защо далеч не всички произведения на литературата влизат в културата, явяваща се като резултат на съзидателна духовна дейност.
    Ключови думи: международен, форум, литературоведската, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 22-47

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    България е една от малкото страни в света, където още в края на ХІХ в. марксизмът пусна корени не само като социално-икономическо учение, но и като теория за обяснение и оценка на явленията в областта на литературата иестетиката, в духовно-интелектуалната дейност изобщо. Наистина не може да не буди много и много въпроси обстоятелството, че в една малка страна, където работническата класа и социалистическото движение едва се зараждат, където буржоазно-капиталистическите обще ствени отношения не бяха се изявили още в класическата си форма, се появява не само пролетарско-революционна литература, но и марксическа литературна теория и критика. Къде следва да търсим обяснение на факта, че още пионерът на социа листическото движение, основателят на партията на българския пролетариат Димитър Благоев се изявява и като школуван, проникновен литературовед- марксист? И благодарение на дейността му, намерила скоро всеотдайни последователи, България ще излезе на най-предните линии на марксисткоЛенинската литературоведческа мисъл. Очевидно причините могат да бъдат търсени в много и различни посоки - и в здравите национални демократически теоретико-критически традиции, и в своеобразното развитие на българския обществен и духовен живот, както и в исторически обусловеното общуване със завоюваното от руската реали стическа литература и материалистическа естетика. Разбира се, съвсем не на последно място - и в обществено-идейната формация, в личните качества на онези големи дарования на народа ни, които бяха призвани да трасират нови пътища на социално-политическото ни развитие, на националната ни култура. Както е известно, една от характерните черти на новата българска литература, започнала да се формира от втората половина на XVIII столетие, е,че още с появата на първите по-значителни произведения се откроява и стремеж да бъдат те оценявани и направлявани с оглед на потребностите на ускорените ренесансово-просвещенски процеси, характеризиращи тогава живота на българската народност. Успоредно с растящото съзнание относно задачите и значението на книжовната дейност в различните и жанрове за 22 всестранния национален подем се формират и утвърждават все по-опреде лени възгледи, принципи и критерии относно своеобразния характер на литературата като мощно оръжие за народностно самопознание и всестранно възраждане. И вече през 60-те и 70-те години българската теоретико-критическа мисъл се домогва до безспорни завоевания, застава на революционнодемократически, материалистически позиции. Макар и в своеобразна, найчесто критико-публицистична форма, тя подхваща почти всички основни въпроси, свързани с разцвета на литературата, на културата изобщо, в найтясно единение с потребностите на разгарящата се националноосвободителна борба и извоюване на политическа и духовна независимост.
    Ключови думи: българската, марксическа, Теоретико, Критическа, мисъл, проблемите, социалистическата, литература, между, двете, световни, войни
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 9-34

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Към края на 20-те и началото на 30-те години при едно временно отслабване на буржоазно-фашистката диктатура настъпва нов подем на фронта на пролетарската литература. Умножава се броят на онези, които върху основата на социалистическата, на комунистическата идеология ще искат да решават художествените и теоретико-критическите проблеми на литературата. Сега се изявяват и мнозина млади дарования, които се включват активно в литературния и политическия живот, с различни средства ще се стремят да съдействуват за революционизиране на народните маси, на интелигенцията ни. С идейното им укрепване расте и интересът към съветския литературен живот. Те жадно следят и разискват онова, което се извършва в съветската държава, особено в областта на културата, на общоидеологическия фронт. А точно това са годините, когато процесът за преодоляване на вулгарносоциологическите, раповски и пролеткултовски теории става особено интензивен в първата социалистическа държава. Започват остри дискусии за превъзмогване на опростенческите постановки на Богданов, Переверзев и на техните последователи. Все по-настойчиви стават и гласовете за ревизия на Плехановата „ортодоксия" по въпросите на литературата. Съзнанието за идейно-естетическо и методологическо преустройство завладява все по-широки кръгове. Тези обновителни процеси намират дълбоко отражение и в България. Толкова повече, че тук и атмосферата е била по-благоприятна за едно подобно теоретико-методологическо превъоръжаване. Както е известно, у нас пролеткултът не бе успял да пусне по-дълбоки корени. Неколцината негови апологети своевременно срещнаха отпор у писатели и литературни дейци. Опирайки се на здравите национални материалистически традиции, на собствени прозрения или на чужд опит, те все поясно разбират, че с дотогавашните опростителски постановки, трактовки и схеми трудно могат да бъдат обяснени многообразните явления в литературата, да се създаде нова пълноценна революционно-пролетарска класика, да се използува наследството от миналото за целите на социалистическото движение, на назряващата социалистическа революция.
    Ключови думи: българската, марксическа, Теоретико, Критическа, мисъл, проблемите, социалистическата, литература, между, двете, световни, войни
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 3-5

70 години от рождението на Емилиян Станев

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    1. Какво бихте казали за влиянието на родното място, на средата върху творчеството Ви - имаме пред вид не само това, което е останало у Вас като спомен, като конкретна представа, но преди всичко духовната атмосфера, в която сте откривали света и тайните на творчеството. 2. Разкажете нещо за творческите си пристрастия. Колкото и парадоксално да звучи подобен въпрос, кой например от героите на „Легенда за Сибин" е написал „Иван Кондарев“, Вие ли, творецът, сте духовна проекция на Назарий от „Легендата..."? Можете ли „да влезете в кожата“ на отрицателните персонажи, творчески да обикнете един герой, с когото в живота бихте се борили? 3. Как се раждат Вашите творби, кое предхожда - случката, сюжетът или философската идея? Винаги ли използувате спомените си и каква е ролята на фантазията? Разкажете нещо за въздействието на световните мислители върху Вашия творчески свят. И понеже отношението Ви към критиката до голяма степен е неизвестно, какво бихте казали за едно от малкото известни Ваши пристрастия - към книгата на Иван Мешеков „Ляво поколение"? 4. Какво бихте казали за Вашия идеал за свобода и хармония, за Вашето отношение към природата и към тайните на човешката душа, за Вашата необикновена „чувствена надареност“?
    Ключови думи: Емилиян, Станев, пред, Литературна, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 3-18

Пред 60-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Винаги когато идвам в Москва, след като се ориентирам какви книги са излезли, какво ново има по театрите, бързам, така да се каже, да сверя часовника си с някои от авторитетните представители на съветската критика. А когато посещавам редакцията на сп. „Вопросы литературы", изпитвам усещането, че се намирам в центъра на съветската литературна мисъл, в средището, откъдето се следи и изследва световният литературен процес, в това число и нашият. Това е списание, на което в последно време сътрудничат всички изтъкнати световни теоретици, критици и историци на литературата. Идвал съм тук още когато редакцията се помещаваше на два етажа в малка сграда на улица „Пушечная", зад „Детмаг". Сега тя притежава почти цял етаж от грамадно здание недалеч от „Пушкинския площад“. В просторната зала и в коридорите се уреждат изложби на дружески шаржове или екслибриси. Присъствувал съм и на редакционни заседания в старата и в новата сграда, имал съм възможност да вляза в курса на някои дискусии, а най-често се е случвало да обменяме информация от взаимен интерес. Този път ми се удава да побеседвам с главния редактор на сп. „Вопросы литературы" Виталий Озеров, секретар на Съюза на съветските писатели. Предлагам му да съсредоточим разговора върху неговите две книги „Тревоги мира и сердце писателя" (1973) и „Коммунист наших дней в жизни и в литературе" (1976). И двете са издържани в духа на документалния жанр, който напоследък придоби особена популярност и си спечели читателското признание. Това не е чиста литературна критика в професионалния смисъл на думата. Разказват се спомени за лични срещи и преживелици, вплитат се публицистични отстъпле ния, документират се любопитни подробности от участието на съветските писа тели в международния културен живот. Но като се обглеждат в художественопублицистична форма процесите и явленията, никога не се забравя за строгия висок идейно-естетически критерий спрямо художествените ценности и гражданското поведение на писателите. Не напразно едната книга носи подзаглавие „Очерки за международния литературен живот“, а другата: „Литературно-критически и публицистични очерки“. В тях покрай описваните или маркирани факти и събития изпъква особено зримо и образът на автора - солидно ерудиран критик, неотстъпчив, но добронамерен, всестранно подготвен и извънредно контактен. И едновременно с това - необикновено скромен. Без да натрапва присъствието си, той ни приближава съвсем близо до редица видни и не съвсем 3 видни представители на различни национални литератури, като понякога в една с единствена среща проличава характерът на един или друг творец
    Ключови думи: съветски, литературоведи, пред, Литературна, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 3-5

70 години от рождението на Младен Исаев

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    1. Ако е вярно, че всяко творческо дело има най-дълбоките си корени в детството и мла достта, в първите най-ярки жизнени впечатления, какво бихте разказали Вие - ремсистът, шестнадесетгодишният участник в Септемврийското въстание от 1923 г., политемигрантът - за онези събития и фактори, които са определили основните насоки във Вашето гражданско и поетическо изграждане? 2. В тази връзка е и вторият ни въпрос: имате ли определени предпочитания към даден кръг проблеми и теми, които да са останали неизменни от начало досега (или в по-значителни периоди от творчеството ви)? И ако има такива теми и мотиви, бихте ли посочили с конкретни примери как темата се е развивала с течение на времето, как се е обогатявало и променяло Вашето творческо отношение към нея. 3. Вие сте известен не само като голям наш поет, но и като деен общественик. Интересно би било да споделите свои мисли за това, какво Ви дава лично на Вас като творец обществената дійност, спомага ли (или напротив) тя за творческата Ви дейност. В същност това ечаст от основния въпрос за връзката на твореца с живота, за жизнените сокове на неговото творчество, и затова би било особено интересно да развиете този въпрос на базата на личния си опит, да го Илюстрирате с примери от различни моменти на Вашия живот.... И 1. На мене, както и на голяма част от моето поколение, времето отреди необикновена съдба. Още в детските и юношеските години аз станах свидетел на големи събития: войни, тежки страдания, национална катастрофа, въстания погроми, чудовищна жестокост на един несправедлив свят... Това бяха десетилетията от началото на века, изпълнени с драматично напрежение, с остри класови стълкновения, с титанични усилия на революционните сили да сринат гос подството на буржоазния свят. Тогава стана най-голямото събитие на века - Великата октомврийска революция, предопределена от историята да спаси човечеството от гнета на експлоатацията и войните, да насочи по нова, щастлива орбита живота на народите. Още в юношеските години аз повярвах в правдата на революцията и тръгнах с ония, които се борят за новия свят. Като комсомолец участвувах във въоръжените битки на Септемврийското въстание, трагично изживях жестокия погром, но успях да запазя вярата си в голямата правда. През двадесетгодишната диктатура на фашизма участвувах според силите си в суро вата борба и изпитах цялата жестокост на мракобесието - в емиграция, в затвори, в концентрационни лагери, в полицейски преизподни... Имах възмож ността дълго и непосредствено да наблюдавам мъжеството на най-смелите революционери, тяхната беззаветна преданост към делото на освободителната борба. Неведнъж съм се прощавал в затворническите килии с близки другари, осъдени и изпращани на разстрел, какъвто беше случаят с Никола Вапцаров и другарите му.
    Ключови думи: Младен, Исаев, пред, Литературна, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 51-70

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    По времето, когато д-р Кръстев започва своята литературно-критична дей ност, нашата детска литература има вече известни традиции: няколкото пе риодически издания по време на Възраждането и гневните или примири телни отзиви за тях от Ботев, Каравелов, Блъсковци, Марко Балабанов стихосбирките на Васил Попович, Марко Балабанов, Иван Вазов, П. Р. Сла вейков през 80-те години; първите детски списания след Освобождението Успоредно с появата на „Мисъл“ и неговото укрепване у нас започва бързо „производство" на детска поезия, а по-късно и на белетристика за деца. Необходимостта от подобна книжнина за извънучилищен прочит привлича към творчество не само утвърдили се в литературата за възрастни, но и хора с явно отсъствие на литературни заложби. Тези „писатели" са заварили една директно-дидакти чна възрожденска традиция, която улеснява поетическите им набези, защото няма нищо по-лесно от това да оправдаеш литературните си грехове с традицията, особено по онова време. А и малко са били онези, които са искали обяснение за подобни грехове. с B Когато се съпоставя дидактичната детска поезия през Възраждането бледите и подражания през 80-те и 90-те години, е необходимо едно уточняване. Дидактизмът в поезията за деца през Възраждането има своите корени просветителската дейност за „свестяване“, за „пробуждане" на българина от тежкия „сън“ на безпросветността. Стихотворенията с такава тематика (лириката е основен литературен род в творчеството за деца дори дълго след Освобождението) са били предназначени еднакво за всички социални и дори възрастови групи на българското общество. Възрожденската детска поезия компенсира своето формално несъвършенство и изведеното на повърхността нра B воучение със своята искреност, подсказана ни дори от милата наивност на овла дения от високи идеали автор. Ако възрожденската детска поезия се възприема от целокупното българско общество като истинско откровение и е задоволя вала и нравствените, и естетическите изисквания на това общество-дете, то края на 80-те година на подобни творчески прояви започва да се гледа с недоверие. Това недоверие е възпитано още в последните години преди Освобождението от неукротимите пера на Ботев и Каравелов.
    Ключови думи: Списание, мисъл, детската, литература
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 28-51

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В годините непосредствено преди и след националното ни освобождение от многовековното робство на османската феодално-крепостническа империя бъл гарската интелектуално-творческа мисъл се развива с особена интензивност. В подготовката и съзряването на националната революция, чийто най-висок връх бележи Априлската епопея от 1876 г., раздвижила и разтревожила европейската общественост, ускорила и намесата на Русия за радикално разрешаване на българския въпрос, се изявяват дарования, които се домогват до големи обще ствено-политически прозрения, до забележителни философски и идейно-естетически завоевания. Този изблик на националната творческа енергия, потискана в продължение на десетилетия и столетия, но съхранила винаги своите големи потенциални възможности, свидетелствуваща и за неизмеримите съпротивителни сили на народа ни срещу всяко асимилиране и етническо и духовно обезличаване, сега се оказва мощен стимулатор на неумолимо разрастващите се народностновъзродителни процеси. Изявила се така категорично във всички области на живота, тя се проявява с особена сила и в областта на художествената дейност, както и в неразривно свързаното с нея теоретико-критическо мислене. И иска ни се още тук да подчертаем, че в цялостната система от фактори и предпоставки, довели до бързото формиране на национално съзнание, на разгаряне на борчески теж нения и свободолюбиви стремежи, до цялостно духовно израстване на българина, наред с художествената литература особено плодотворна роля играе и критикооценъчната мисъл, изявявала се по онова време в различни форми и аспекти, отличаваща се винаги със своята народностна и идеологическа ангажираност. Като по-своеобразна форма на обществено съзнание и познание, на културноисторически, философско-нравствени концепции, на естетически възгледи, на народностни тревоги и размисли тя се оказва извънредно активна както за осъз наване на националните повели на времето, така и за разкриване широките хоризонти на световната култура. Ако българската художествена литература за толкова кратко време се извиси до неподозирани висоти, свързвайки се завинаги с народностната съдбовност, то в този процес на естетическо съзряване и процъфтяване особен дял се пада и на онези, които искаха и с критико-публицистично слово да съдействуват на националното възраждане. И колкото повече се отдале чаваме от оная епоха, колкото се умножават усилията ни за една по-углъбена 28 научна трактовка на културно-историческите феномени в тяхното зараждане и по-нататъшни трансформации, толкова по-ярко изпъква значимостта на завоюваното от предходните поколения. И домогнали се вече до едно марксисткоЛенинско разбиране на историческите процеси, все по-властно се налага задачата да бъде осветлена и тази страна от духовния ни живот. Едно обстоятелствено изследване на литературно-критическата и теоретико-естетическата дейност през ония години очевидно ще ни даде възможност да разберем по-цялостно и бързия възход на всестранния духовен живот, както и неговата диалектическа обусловеност от борбата за национално освобождение, от усилията за по-нататъшно утвърждаване на нацията ни като самостойна етническа единица със свое държавно устройство и културни институции, със свой принос в световната култура. Несъмнено в настоящата работа няма възможност да бъде дадена пълна и детайлирана панорама на литературно-критическото мислене през ония преломни десетилетия, нито да бъде характеризирана в цялост дейността на хората, занимавали се в една или друга степен и с литературно-критическа, публицистичнооценъчна дейност. С оглед на замисъла и обема на статията ще се ограничим само да очертаем координатите и релефа на литературната критика, за да се откроят някои от закономерностите на нейното развитие, ролята й в общите процеси на обществено-политическо и културно-естетическо съзряване на нацията ни.
    Ключови думи: българската, литературно, теоритическа, Критическа, мисъл, годините, непосредствено, преди, след, Освобождението
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 41-52

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Годините 1941-1944 представляват особен период в развитието на прогре сивната художествена литература у нас, свързан с рязкото изостряне на борбата между фашизма и силите на демокрацията в национален и в международен мащаб след бандитското нахлуване на немско-фашистките войски в СССР. През тия няколко години най-натрапчиво изпъква един вездесъщ факт: присъствието на „предварителната контрола по печата“. Тя виси като дамоклев меч над прогресивната литературна мисъл, безцеремонно и господарски се намесва в интимната сфера на творчеството. Само щом зърне заглавието „Ботев" над стихотворението на Н. Вапцаров, предназначено за „Литературен критик", нейният представител се отказва да го чете и да даде разрешение за отпечатва нето му. Кой е тук нежелателният - Ботев или Вапцаров? Може би и двамата? Зловещото присъствие на цензурата в нашия културно-обществен живот осуетява реализирането на предприетата от издателство „Нов свят“ инициатива да се подготви и издаде първата книга на поета Николай Хрелков със събрани работи. То принуди младия Александър Геров да приложи най-обикновени хитрости (заменяне на „опасните" думи в ръкописа на стихосбирката си „Ние - хората" за пред цензурата и възвръщането им на шпалти), за да види книгата си излязла от печат. В първите си още стъпки като лирик Д. Методиев трябваше да се съоб рази с повелите на „предварителната контрола" и сам да замени една дума с друга (съветската“ с „широката"), за да може все пак да се обърне в края на 1941 г. със стихотворението си „Новини“ към многобройни читатели: „Моя младост - всесилна и дръзка - колко славен животът е с теб, щом в кръвта електричество впръсква / тоя глас от широката степ!..." На нея, цензурата, думата „мир" действуваше така, както червеният плащ - на бика. Всякакви намеци за неприемане войната я караха да губи самообладание. Така тя сложи кръст на много и много хуманистични, антимилитаристични лирически творби. Например на поета Пантелей Матеев бе отнето правото да сподели с читателите си своето образно виждане на света - „Светът с географска карта, разкъсана от бомбен гръм“. И не толкова от прекалена дипломатичност спрямо югоизточ ните ни съседи, колкото от боязън да се напомня за революционните завети на Възраждането и може би да се споменава самата дума „въстание“ не бе позволено да излезе в „Литературен глас“ Веселин Ханчевата „Балада за Априлското въ стание". Ще си позволим тук да приведем извадка от писмо на Иван Бурин с дата 13 февруари 1974 до пишещия тези редове, което дава нагледна представа за атмосферата на времето, включително и за условията, при които писателитекомунисти и антифашисти трябваше чрез перото си да служат на народното дело…
    Ключови думи: Прогресивната, Литературна, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 85-108

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Зад понятието „европеизиране на българската литература“, с което определяме същността на естетиката и на художествената дейност на кръга „Мисъл", се крие изключително богато съдържание. Това понятие е синоним на мащабна по замисъл и многообхватна по своята реализация идейно-естетическа програма, която предвижда, от една страна, идейно-тематично обогатяване на бъл гарската литература, издигане на нейната проблематика до нивото на най-парливите и актуални въпроси на съвременното човечество и, от друга страна, ней ното художествено обновяване, изравняването и с най-високите образци на све товното словесно изкуство. В рамките на тази програма влиза движението за освобождаване на художествената литература от неспецифичните и функции; тя е свързана с новите представи за изкуството, с осъзнаване на неговата същ ност и специфика. В настоящата статия ще разгледаме идейно-тематичната страна на осъщест веното от кръга „Мисъл“ „европеизиране" на българската литература. При това нямаме претенциите да изчерпим всички нови идеи, теми и мотиви, които писателите от въпросния литературен кръжок внасят в нашата литература, а ще обърнем внимание само на основните насоки при „съдържателното“ и обогатяване. Анализирайки отделни творби откъм идейно-образната им страна, по необходимост ще засегнем и някои особености на тяхната поетика, макар това да не е в центъра на нашето внимание. DREOX Нуждата от разширяване на идейно-тематичния обхват на нашата литература бе продиктувана от бързо настъпилите след Освобождението промени в бита и душевността на българската общественост. Стремежът да се внесат в литературата ни големите философски и нравствени проблеми на времето не бе приумица на малцина ентусиасти, а беше породен от следосвобожденската ни действителност. Тези проблеми бяха поставени от самия живот. Те, както казва Пенчо Славейков, извираха „от зиналата паст на нашите дни“. Конфликтът лич ност - общество, отчуждението между тях, страданието и самотата като основно съдържание на човешкото битие, смъртта и животът, творчеството като единствен смисъл на човешкото съществуване, раздвояването между дух и плът, между морална повеля и природен инстинкт, между. „неземния идеал" и обикновено човешкото, стремежът към абсолютното, загадките на човешката душа - тези „свръхземни въпроси" бяха неотделими от съзнанието на голяма част от тогавашната ни интелигенция. Те не бяха привнесени отвън, от чуждата литература и философия. Те бяха може би само подсказани, формулирани от умове като Киркегор, Шопенхауер и Ницше, Толстой и Достоевски, Горки и Л. Анд реев. В същност в по-голямата си част това са вековечните загадки на човешкия живот, които всяко време поставя и решава по свой начин. Новото време ги пречупи през призмата на индивида.
    Ключови думи: Кръгът, мисъл, европеизирането, българската, литература
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 21-38

1300 години българска държава

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Със своите три обособени и същевременно взаимодействуващи и взаимопроникващи области - литературна история, литературна теория, литературна критика - литературоведческата мисъл участвува най-активно и непосредствено в литературния процес, в естетическото и общокултурното възмогване на човека, на обществото. С всяка нова епоха са се умножавали усилията да бъдат утвърдени принципи и критерии, от чиито позиции да се изучават социалните, психологическите, познавателните, емоционалните страни и аспекти на литературните явления, да се разкриват своеобразните черти на творческата личност, да се осветляват обективните и субективните предпоставки на художествената дейност. Тези принципи и критерии са се формирали върху определени концепции за обществено-историческото и културното развитие на човешкото общество. Затова в литературоведческото мислене на всяка епоха са отразени не само социалните, общоидеологическите, идейно-естетическите възрения на едно общество, но и характерът на една национална култура с нейните завоевания, с противоречивите и изяви и тенденции. Съдействувайки за разбиране и възприемане на художественото творчество, за неговото по-нататъшно развитие с оглед исторически обусловените духовни потребности на човека, литературовед ческата дейност свидетелствува и за състоянието на духовете, за интелектуалните и нравствените процеси на времето. Оттук и все по-растящата необходи мост наред с художествената литература да се изучава и литературоведческата дейност, която е участвувала и все по-активно се включва в общите културноисторически процеси на всяка епоха, съдействувала и за идейно-духовното съз ряване на един народ. Тази необходимост се налага с особена настойчивост за българското литературознание, което поради специфичните условия, в които се е развивал националният ни духовен живот, поради ускорените негови темпове също се е изявявало в своеобразни форми, бързо е меняло своите насоки и характер съобразно с тенденциите на обществено-историческите процеси в страната. Но изследванията в тая област са все още малобройни, много видни негови представители, а и цели периоди все още не са проучени монографично, а липсват и обзорни прегледи, които да дават възможност да се видят основните моменти и тенденции в развитието на литературоведческото мислене през опре делен исторически период. С оглед именно на тази потребност по-нататъшното изложение ще има за цел да хвърли, един панорамен поглед върху неговите насоки през един важен период на историческото ни развитие - от Освобождението до Първата световна война.
    Ключови думи: основни, моменти, Тенденции, развитието, българската, литературоведска, мисъл, Освобождението, първата, световна, война
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 10-12

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Уважаеми др. Исаев, този път Вашата годишнина съвпада с една друга - тази от основаването на Съюза на трудовоборческите писатели. По този повод бихте ли ни разказали за атмо сферата в него и изданията му, за дейността му, за неговата роля и значение за ленинизацията на литературния ни фронт? Как лично Вие като творец възприехте и изживяхте този процес, И за да свържем миналото с настоящето и бъдещето - как виждате развитието на тради циите на революционната ни литература през този половин век и ролята на младата смяна в тяхното продължение? Тежка и драматична беше обществената атмосфера в началото на 30-те години. Светът на капитализма, включително и България, се характеризираше с криза, жестока експлоатация, безработица, мизерия, изострена борба против настъпващия фашизъм, възход на революционното движение. Наред с буржоазния свят съществуваше и една социалистическа държава, в която при огром ни трудности се изграждаше новият свят. Страната на съветите беше надеж да и опора на измъченото трудово човечество. Срещу нея се възправяше настръхнал империалистическият свят и подготвяше кръстоносен поход, за да я заличи от лицето на земята. B В такава атмосфера ние, младите тогава български писатели-антифашисти, правехме усилия да създаваме революционна социалистическа литература духа на традициите на Христо Смирненски. Писателите-комунисти, верни на идеалите и делото на партията, по примера на съветската литература издиг наха лозунга за ленинизиране на революционната литература. Особено във в. „РЛФ" (Работнически литературен фронт) фанатично се отстояваше този лозунг, разбира се, без необходимата ленинска гъвкавост, задълбоченост и ши рота. Това между другото се дължеше на неопитността на младите писатели и на левосектантския курс на Централния комитет на партията. И все пак, исторически погледнато, „РЛФ" има определена заслуга за ленинизирането на литературата ни в оня труден период. Въпреки сектантството още през 1932 г. по почин на писателите-комунисти се постави на сериозно обсъждане въпросът за създаване на организация на писателите-антифашисти, в която освен комунистите да бъдат включени всички писатели - противници на фашизма. След продължителни спорове се стигна до общо решение да се основе съюз на революционните писатели-антифашисти в България върху три основни принципа: борба против фашизма; за социализъм: в защита на съветската култура. За ония условия това беше най-приемливата платформа. Върху нея бе изграден новият писателски съюз. За да може да съ ществува легално, прие се той да се нарича Съюз на трудовоборческите писатели в България.

    Ключови думи: Младен, Исаев, пред, Литературна, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 36-56

Статии

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Ако поетите по света продължават да преоткриват и величаят подвига на героя от Лайпциг 1933 на петдесет езика, то е, защото дълбоко докосва сърцата им, искрено ги пленява и вълнува, пречиства и извисява... А не е леко да се постигне този подвиг като изстрадано изживяване, като жертвено състояние на духа. Но веднъж преоткрили саможертвата в подвига на огнения пророк", още по-трудно им е да се освободят от магнетичната сила на обаянието. А камо ли да забравят пророчествата на работническия Проме тей, предупредил света, че фашизмът съвсем не е само антикомунистически, но и дълбоко антинароден и античовечен, че „нацизмът значи война"... По този начин Димитров защищава смисъла и съдържанието не само на своя живот, но и на цялото човечество... Духовният престиж и личната саможертва удивляват комунистите и трудовите хора по света, които коленичат пред под вига му, защото съзнават, че този велик работник воюва за всички хора и народи; обрича себе си, за да превърне живота си в радост за всички, в щастие на за всички... Така революционният подвиг на този изключителен Човек, „червения гений", прераства в духовно сияние, в светлина, в трайна красота и поезия. А името му - в легенда, в символ на героичното и на най-хуманното в пролетарската борба, в ярко въплъщение на активистичното човеколюбие и на идеала за личност с комунистическа нравственост. Заради това в „Скамейка на смъртта" (1934) Самед Вургун нарича пролетарския вожд спътник на слънцето"... Димитров не е поет, но той е пълноценен творец с дръзновението на „безумно храбрите", достойни единствено да бъдат „славени и възпявани", по думите на М. Горки, за когото победителят от Лайпциг е „образцов революционер-болшевик". Днес безсмъртните уроци от Лайпцигската епопея се изучават и удивляват света, защото са оригинален влог във великата Илиада на комунистическото и работническото движение... Те печелят възхищението и за нещо друго: Димитров създава мъжествен еталон за комунистическо поведе ние и държание пред съда на насилието и като светъл характер излъчва красота, твори поезия на подвига, и то с езика на истинското изкуство... Сега можем да разберем изцяло дълбоката мисъл на Т. Ман, който ни доверява: „Ние се възхищаваме от изкуството, когато то умее да говори с езика на живота. Но ние още повече се възхищаваме от живота, когато той, без да съзнава това, говори с езика на истинското изкуство." А комунистът Димитров отлично съзнава какво върши и в името на какво го върши.
    Ключови думи: Подвигът, Георги, Димитров, световната, обществена, Литературна, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 115-130

Научни съобщения

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Проблемът за литературните влечения и предпочитания на Димитър Димов не може да се разглежда откъснато от процеса на общокултурните му интереси и научни занимания. При него това е мощен единен поток, в който естетическите принципи са неделими от научните и философските концепции преплитат се най-тясно с тях, взаимно се обуславят, търпят съвместно развитие. При това става дума за напълно съзнателно, принципно отношение на писателяучен към художественото творчество. И то е оповестявано от него многократно и последователно В своята статия изповед „Пътят на писателя", свързана с постъпването му в редовете на БКП през 1946 г., той пише: „Писателят е същество, което вижда с ума и сърцето си, за да отрази света в огледалото на своята творческа самобитност. Умът му дава верните контури на света, а сърцето ги изпълва с багри. Но за да вижда вярно, за да казва истината и да вълнува, а не само да забавлява, той трябва да обладава колективния опит на човешката мисъл, натру пана през вековете. Той ще се запознае основно с природните науки, които ще го насочат към диалектиката и към върховете, които тя достига у Хегел, Маркс и Ленин. Така той ще се освободи от страха пред отмъстителния християнски бог, от заблудите на философията и легендите на историята. Така светът ще престане да му се струва отчайващ куп от атоми, веред които вил нее случаят, или въплъщение на абсурдно духовно начало, което никой не е почувствувал сериозно, а още по-малко доказал. Тогава мисълта му ще стане смела и ясна, а сърцето му ще се изпълни с великата човешка гордост на Максим Горки. Тогава той ще види величествената па норама на материалното битие и закономерностите, които движат развитието му, ще разбере пътя на човечеството, ще почувствува по-дълбоко и ще отрази по-реално красотата на природа та, силата на любовта и драматичните гърчове на отделния човек и обществото." В заключителното си слово при обсъждането на романа „Тютюн" в СБП през месец март 1952 г. авторът заявява: „Аз смятам, че това, което съм придобил от четенето нана философска и научна съветска литература (разбира се, това важи не само за съветската литература - б. м. Е. И.),ми е помогнало неизмеримо за написването на „Тютюн". Но аз не мога да се впускам в този страничен въпрос, който работниците от литературния фронт изобщо подценяват, като ме съветват да напусна университета." Тези разсъждения Димитър Димов доразвива и защищава блестящо своето становище в широко известното писмо до съветския литератор Дмитрий Мар ков от 10. VII. 1960 г.
    Ключови думи: Чуждестранната, художествена, мисъл, творческия, кръгозор, Димитър, Димов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 126-133

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Общите същностни черти на възрожденската ни литературнотеоретична мист и синкретичният характер на нейната културна роля неведнъж са били обект на ця лостни изследвання в нашата наука. Обикновено не без основание се изтъква, че строго теоретичните съчинення като „Наука за песнотворство и стихот ворство" (1871) на П. Оджаков, „Елементарна словесност" (1873) на Т. Шишков и Ръководство за словесност" (1874) на Д. Войников слабо присъствуват в литератур ния живот на своето съвремие. И действително - имената на „профилираните тео ретици" от Възраждането ни са сред най-честите прицели за унищожителни нападки от страна на Каравелов и Ботев. „Антиреторичният" патос става дори поетическа тема в лириката от 70-те години - да си припомним Каравеловото „Риторики, дог матики Лучение бледно..." или М. Маджаровото, Не ща вече риторики/ нито гола фрази. Причините за тази осъдителна реакция и слабия отзвук на възрожденските ни описателни трудове се коренят на първо място в компилативния им преводно-подра жателен характер 2. На второ място - тяхната поява по време съвпада с активизи с. 15. Из „Кратко житие на авва Йоан, игумен на св. Синайска планина, наречен Схо ластик, наистина свят отец", съставено от рантския монах Даниил. 1 Вж. Г. Димов. Българската литературна критика през Възраждането. С., 1965; Г. Марков. Българска възрожденска критика. С., 1981; Т. Атанасов. Исто рия на българската литературна критика. - Изв. Семинара по слав. филологии. С., 1908-1910, кн. 1I1. 2 Вж. Д. Леков. „Елементарна словесност на Т. Шишков и нейният оригинал. В: Известия на ИБЛ-БАН. Кн. ХХІ. С., 1972. 126 рането на интереса към национално-генетичните аспекти на българската литература, вече разбирана и тълкувана в непрекъсната приемственост с фолклорната художест вена традиция и система.
    Ключови думи: историята, литературно, теоритичната, мисъл, през, българското, Възраждане, Непроучено, пособие, Литературна, теория
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 64-71

Научни съобщения

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Творческата дейност на видния писател-хуманист и интернационалист Людмил Стоянов представлява доста интересна и значителна страница в историята на българската литература. Затова напълно естествено е, че изследването на неговото творчество е предмет на юбилейни учни сборници, научни студии, критико-биографични очерция, обзорни статии. Авторите се стремили да създадат една обща картина на творческото и гражданското поведение на Людмил Стоянов или детайлно са анализирали отделни етапи от неговото художествено развитие. Изсле дователите и критиците, разбира се, отбелязват и ролята, и мястото на неговата публицистика в литературното му дело още през 1949 г.5, но едва през началото на 60-те години по този въпрос се забелязва един оправдано повишен интерес на българските учения. В това отношение се от кроява изследването на Г. Димов „Плодотворен и поучителен творчески път" - обширен пред говор към книгата „Людмил Стоянов - Избрани творби", излязла от печат в издателство „Бъл гарски писател" през 1978 г. С пълно право авторът подчертава, че днес никой изследвач на тературното ни развитие не би могъл да отмине публицистичната дейност на Л. Стоянов, тъй като от нея се открояват размислите на един неспокоен ум, вълненията на една будна гражданска вест, диренията на един в ойнствуващ хуманист, синтезирал в себе ли съ CH много от съдържанието и тенденциите на епохата" (разр. м. - В. К.). Поставяйки набелязания проблем в сравнителен план, в настоящата работа се прави опит за проследяване върху историко-типологическа основа на сложния и многопосочен процес на твор ческото въздействие на съветската публицистична мисъл върху публицистиката на Людмил Стоя нов, като в известна степен се акцентува върху неговото творчество, създадено до 1944 г. Освен това авторът има за задача да конкретизира въпроса и да осветли една от страните му, а именно: идейно-художественото въздействие на литературно-критическите статии на Максим Горки военната публицистика на Иля Еренбург (1936-1941).
    Ключови думи: съветската, публицистична, мисъл, художествената, Публицистика, Людмил, Стоянов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 79-84

Научни съобщения

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В първото десетилетие след Освобождението у нас излизат в различни градове редица литературни списания, сред които свое, макар и скромно място, заема силистренската „Мисъл". Тя няма авторитетни сътрудници, в нея не срещаме големи имена на известни автори. Но с литературнокритическите студии за Вазов или с преводите на руски и европейски писатели списанието запълва една чувствителна празнина в литературния живот. Когато през 1884-1885 г. Вазовите „Наука“ и „Зора" спират своя живот, а Перио дичното списание на Българското книжовно дружество излиза твърде нередовно, преследвайки академич ни цели като трибуна на научното филологическо познание, от 12 август 1886 г. силистренският пощенски чиновник Иван Добрев започва да издава списание, което има амбицията да осъществява „целите и зада чите в полето на българската литература, съобразно с новите стремления на обществото..., като стои далече от партизанските страсти". Разбира се, дванадесетте книжки на списанието, подготвяни предимно от редактора Добрев, не са в състояние докрай да осъществят такава огромна задача: в епохата непосред ствено след Съединението да разпространяват добър естетически вкус“. Във времето, когато се градят основите на новата ни национална култура, то може да даде само подтици за нашето естетическо съзряване, утвърждавайки реалистичната, демократичната и хуманистичната линия на бъдещето ни литературно развитие - главно чрез образци от руската и европейските литератури. Такава огромна задача сигурно не би се оказала толкова тежка, ако в него биха били привлечени известни писатели. Програм ната цел едно периодично издание да съдействува чрез родените от него страници с мисли и иде и за европеизиране, за изравняване с ръста на европейските литератури, не е била осъществена докрай дори от авторитетната „Мисъл" на д-р Кръстев, започнала да излиза пет години след силистренската. Списа ние със 17 години живот! Затова достойнствата на Добревата „Мисъл" могат да се видят преди всичко, ако се оценят пионерските му усилия да предложи някакъв нов път за развитието на българската литература като отражение на социалния и духовния живот на народна ни непосредствено след Освобождението. Ентусиазираният да издава литературно списание силистренец Иван Добрев (починал, преди да на върши 28 години) едва ли е очаквал да получи художествено произведение от някой популярен български писател. Той знае, че златният век" за неговото издание едва ли някога ще дойде, та да изплаща хоно рари на своиои сътрудници. Съзнавайки, че списанието му няма право да претендира за значими оригинални произведения, Добрев преценява, че със своята „Мисъл" пак ще може да изгражда естетически вкус - главно като дава превес на думите и мислите" на руски и западни автори, които покриват представите му за художествено изящество. Именно тия автори - сред тях Шекспир, Байрон, Гьоте, Шилер, от руските Пушкин или Лермонтов - ще предложат на българския читател и писател „поне две прави мисли". Ста ва ясно, че Ив. Добрев ратува за раздвижване на духовния живот след Освобождението, за обновление което да ни помогне да превъзмогваме закъснението, да догонваме руските и европейските култури - и с литература, и с театър. За осъществяването на такава задача е нужен стрес, трябват идеи и нови ми с ли. И редакторът - ентусиаст находчиво, интригуващо, целенасочено формулира заглавието на спи санието си - Мисъл“. Известно е, че с или без промени във формулировката след д-р Кръстевата „Мисъл излизат много литературни издания като „Родна мисъла (1921-1924), „Мисъл" (1929-1933), „Мисъл" (1936), „Мисъл и воля" (1930-1935), „Литературна мисъл. Добрев и издателят П. Л. Арнаудов правят всичко възможно списанието да се разпространява в цяла България.
    Ключови думи: Силистренската, мисъл, преди, години
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 147-148

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Повишеният от петнадесетина години насам литературоведски интерес към проблеми те на модерната ни литература закономерно Доведе до търсене на нейните корени и до пре откри ването на Стоян Михайловски. След трите десетилетия, през които не се появи нито една книга за този писател, през 1987 г. държахме в ръцете си две. Едната, обмислена грижливо от Атанас Натев и Александър Кьо сев, предложи нов критически прочит на Михайловски, за да го включи, обогатен с нови стойности, в днешния ни литературен живот. Другата, плод на научната добросъвестност и търпение на Светла Гуляшка-Балканска, представи навъсения еленчанин в светлина, за която предишните му изследователи бяха споменавали само пътьом. Дали думите „за всекиго настъпва неговият час", крепили пое та в самотата му, не са на път да се сбъднат?
    Ключови думи: Стоян, Михайловски, компаративистично, гледище, Стоян, Михайловски, Френската, Философска, мисъл, литература, светла, Гуляшка, Балканска
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 34-49

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Макар с известно закъснение художествените постижения и творческите импулси от различните огнища на европейския модернизъм (Париж, Мюнхен, Виена, Москва. Петроград, Берлин) резонират в края на XIX и началото на ХХ век и върху славянския юг. Затова на вниманието ни се налагат промененото светоусещане и новото отношение към действителността на южнославянските автори, техният стремеж усвоят нови естетически критерии, да установят контакти с чуждестранните култури, да преодолеят грубо утилитарното схващане за изкуството. Ако подходим към естетическия опит на модернизма в южнославянските литератури исторически (без деформираните представи и предубедеността, съпътстващи дълго време неговото тълкуване), очевидно ще трябва да преодолеем старите подходи - свеждащи модернистичното дви жение до определени особености и черти и по този начин поставящи го извън тогавашната културно-историческа атмосфера, извън общото духовно и мисловно движение противоречивата сложност на епохата на границата на XIX и ХХ век. През 1943 г. труда си „The Heritage of Symbolism" C. M. Баура причислява известни поети от първата половина на ХХ век като Рилке, Георге, Блок и Йейтс към наследниците на първите символисти и въпреки всички индивидуални особености на творбите им ги свързва философията и поетиката на символизма от XIX столетие. Много по-късно вече Рене Уелек в изследването си „The Term and Concept of Symbolism in Literary History" направи преглед на символизма не само в западноевропейските, а и в някои славянски литератури. Ако днес се приема, че модернизмът в литературното развитие на южнославянските народи е свързан с качествено нов тип художествено творчество, то трябва по-конкретно да определим в какво всъщност се състои този нов тип. c И B Опитвайки се да изградим панорамната картина на противоречивите и експанзивните художествени насоки на славянския юг, да очертаем промените и мястото на словесното творчество в т. нар. диференцирано единство на културата (М. Бахтин), ние се сблъскваме с необходимостта от анализ и на критическите съчинения, изиграли съ ществена роля за изграждане и възприемане на модернистичните естетически идеи. Изучаването на тези съчинения предполага множество зрителни точки, но е принципно важно да се открои развитието на южнославянските естетически концепции в рамките на теоретико-критическото изразяване изобщо на модернизма. Естествено не е възможно да се изброят всички автори, които са активни в полемиките през онези години или да се тълкуват всички естетически платформи, чрез които различните кръгове са, заявявали" своето присъствие.
    Ключови думи: някои, особености, критическо, Естетическата, мисъл, южните, славяни, границата
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 79-84

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Художествените и философските търсения в българската литература от края XIX и началото на ХХ век, които водят до естетически прелом и създаване на ново, литературно течение, се определят в литературната наука като индивидуализъм, модернизъм, неоромантизъм, символизъм, естетизъм. Тъй като разнообразието тези наименования неведнъж е давало повод за недоразумения, още в началото трябва уточним значението на употребявания от нас термин модернизъм. Разбира се, самия избор на термин винаги се крие замисъл за определено тълкуване и стойностна оценка. В изследванията, в които с термина модернизъм се определя както кръга „,Ми- съл", така и тъй наречената школа на модернистите, чак до 20-те години на ХХ век, проличава опит да се намери общ знаменател за новите в българската ли да тенденции B тература от първите десетилетия на века. У други автори разграничаването на поня тията „европейски модернизъм“ и „български символизъм" издава намерението да се покажат не толкова типологични прилики с други европейски литератури от епохата на модернизма, колкото своеобразието на националния литературен процес. Избра ната от нас тема изисква обаче друг подход. Въпросът за дейността на кръга „Мисъл не може да се свежда нито към типологичните му сходства с международния литературен контекст, нито към отлики - неговата същност е във взаимозависимостта между обусловеното от възрожденската традиция своеобразно развитие на младата българска литература и обективната и способност да възприема и вътрешно трансформира нови импулси от други национални литератури, способност, която е показател за творческа активност в сферата на културата, без която културното и литературното развитие изобщо е немислимо. Изразена през Възраждането в стремежа към „настигане" на Европа, именно тази способност намира по-късно най-ярката си проя ва в дейността на групата „,Мисъл". Благодарение на„Мисъл" българската литература се включва в оформилата се в края на XIX век европейска модернистична общност. Затова смятаме, че терминът модернизъм - естествено не в буквалния речников сми съл на думата - а като наименование на определено течение в европейските литератури от края на XIX век, в което неоромантичните тенденции съжителствуват с дека дентството, а символизмът с импресионизма, улеснява разглеждането на новите явления в българската литература на прелома между XIX и ХХ век на по-широк международен фон. Настъпилите в края на миналия век промени в българското културно съз нание, на които най-рано дава израз групата „Мисъл“, залягат в основата на литературните програми от появата на групата чак до 20-те години. Те водят до търсене на нови философски предпоставки в тълкуването на света, до създаването на нова емоционалност и нов литературен стил, намерил отражение и в лириката, и драмата, отчасти в наративната проза (включително и в някои разкази на Елин Пелин).
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: българските, неоромантици, кръга, мисъл, европейският, модернизъм
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 37-50

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Проследяването на отношенията между Стоян Михайловски и писателите от кръга „Мисъл" разкрива не само един частен случай от литературната ни история. Освен мястото на Михайловски в литературния процес през 90-те години на ХІХ век и нача лото на новото столетие, този въпрос засяга косвено и важни моменти от зараждането развитието на българския модернизъм. Проблемът е двузначен. От една страна, как поет като Михайловски, който през целия си живот се стреми да бъде встрани от всякакви групировки и се старае да отстоява творческата си свобода, се чувствува в обкръже нието на д-р Кръстев и Пенчо Славейков, и от друга, как те и редактираното от тях списание откликват на неговото писателско дело? По логиката на обективно стеклите се обстоятелства срещата на Михайловски с другите двама от четворката - Яворов и Петко Тодоров - се оказва недостатъчно функционална за литературно-естетическия ни развой. Още през 1901 г. Яворов и Михайловски са в два враждуващи общественоe политически лагера. По въпроса за освобождението на Македония Яворов твърдо стои на позициите на вътрешната организация, докато Михайловски оглавява върховистите. Характерът на по-нататъшните им литературни отношения (доколкото съществуват) предопределен от този извънлитературен факт. Връзката на Михайловски с Петко Тодоров е даже кръвна (те са не само съграждани, а и братовчеди), но това не повлия ва в особена степен за създаването на трайна литературно-естетическа корпорация между тях, макар авторът на идилиите да определя по-възрастния си колега като „единствен по своята дълбока и духовита сатира". Главните идеолози на кръга - д-р Кръстев и Пенчо Славейков - са притегателен център за Михайловски, в отношението си към тях той се самоизразява изцяло, а и те в голяма степен му отвръщат със същото. Тези отношения не са белязани с бурни и главоломни обрати, както на пример между „Мисъл“, от една страна, и Вазов или Кирил Христов, от друга. Но и при случая с Михайловски отговорът не е еднозначен. Неговата сложност се определя И от не изцяло хомогенната линия на кръга и списанието, и от неединния и често противоречив характер на Михайловски, както и от разнородните му писателски и идейни търсения. Интересът към този въпрос се поддържа и от факта, че Михайловски е единственият писател извън кръга, останал постоянен сътрудник на сп. „Мисъл" почти до неговото спиране.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Стоян, Михайловски, Кръгът, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 80-98

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Историята на европейската .1итература учи, че лансирането на нова литературна !'!деология, особено когато се извършва в лоното на самоосъзната творческа и човешка общност, винаги е съпроводено с конструирането на определена жанрова йерархия. Кръгът "Мисъл" не прави изключение. В неговата литературна морфология водещо място е отредено на поезията. То е толкова силно подчертано, че често пъти в критическите текстове на авторите около именитото списание думата "поезия" просто заменя думата ""1итература", използва се вместо нея. Могат да се приведат доста примери, достатъчно е да се разгърнат съчиненията на четиримата участници в кръга. Но и не само техните. Тенденцията, която обсъждаме, е характерна и за други автори, близки до списанието и кръжеца - Божан Ангелов, Стефан Минчев и др. Могат да се посочат поне три фактора, улеснили тази замяна. Първо, еди~ утвърдена европейска традиция, започваща от XVIII в., формулирана отчетдиво още в теоретичните съчинения на немския романтизъм. Възродена от художествената мисъд на еимволпзма и декаданса, тази традиция се по~дхранва у нас и от бдагоприятни домашни условия: от една страна, презумпцията, че именно в поезията най-пъдно и органично се изявява самобитната индивидуална душевност на твореца, разкъсад пъпната връв на родовокот:-ктивната срастнатост, и от друга, видимата форма.rша "маркираност" на поезията, която, съпоставена е "естествеността" на прозата, дава повече основания на литературното съзнание да мисли едовесното изкуство като емаищширано и автономно, отличаващо се от другите типове едовесна комуникация. Навярно тъкмо в тази обща картина на повишено оценностяване на поезията за сметка на прозата трябва да търсим и мотивацията за рязката разделителна линия между поезията на Вазов и неговата бедетристика и драматургия, прокарана от д-р Кръстев. Подобно противопоставяне наблюдаваме и в оценките на П. Славейков за някои класици на световната литература, което ясно сочи, че изработеният в български условия модел се обобщава като модел за оценяване въобще. Така в статията си "Пушкин в Бъдгария" П. Славейков с тон на категоричност ще отбележи: ,,Прозаическите съчинения на Пушкина, докодкото ми е известно, са нямали никакво влияние на нашите писате.'Iи. Вярвам, че няма и да имат; тяхното време е отдавна минадо

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: жанровото, съзнание, кръга, мисъл, експлицитен, модел, имплнцитни, алтернативи
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 181-182

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА СП. "ЛИТЕРАТУРНА МИСЪЛ", Г. XXXVI, 1992

    Проблемна област: Съдържание
    Ключови думи: Годишно, Съдържание, Списание, Литературна, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 188-190

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА СП. "ЛИТЕРАТУРНА МИ СЪЛ", ГОД. XXXVII, 1993 Г., 1-6 КН.

    Ключови думи: Годишно, Съдържание, Списание, Литературна, мисъл, Година
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 206-207

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Годишно съдържание на списание „Литературна мисъл" за 1995-96 г.

    Проблемна област: Съдържание
    Ключови думи: Годишно, Съдържание, Списание, Литературна, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 5-11

50 години сп. „Литературна мисъл”

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Анкета Хуманитарната периодика По случай 50 години сп. "Литературна мисъл"
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: анкета, Хуманитарната, Периодика, случай, години, Литературна, мисъл
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 12-20

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Литературна мисъл". Опит за портрет на списанието като човек
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Литературна, мисъл, Опит, Портрет, списанието, като, Човек
Subscribe to мисъл