публицистична

От две десетилетия новото поколение Румънски българисти изявяват все по-авторитетно присъствието си в историографията на румъно-българските културни отношения през вековете, дават нов облик на тяхното проучване. Лаура Баз-Фотиаде си е създала вече и в България, и в Румъния име на сериозен учен, с голяма ерудиция, разгледала е публикации от нашето Възраждане в Румъ ния, винаги с подчертан интерес към взаимодействията и паралелизмите в литературното развитие на двата съседни народа. На живота, дейността, връзките и творчеството на Г. С. Раковски в Румъния са посветени досега доста проучвания и от румънски, и от български учени. Сега Л. Б.-Фотиаде предлага на българските читатели компактна монография, с която си е поставила за цел, съразмерна с подготовката си, да представи многостранната литературна и журналистическа дейност на Раковски в Румъ ния. Политическият мислител и деец Раковски е неделим от публициста и затова публицистиката му в Румъния е проследена в контекста на един важен период от политическите и социалните борби в Обединените княжества през последните години от князуването на Ал. Йоан Куза. И понеже с Раковски започва ускореното развитие на бъл гарската поезия, компаративистката Л. Б.- Фотиаде си поставя многопосочни задачи: да включи началото на развитието на българската романтична поезия в развитието на романтизма в балканските литератури; да разграничи българския от румънския романтизъм; да търси ако не въздействия, то поне съответствия между отделни мотиви, теми и образи в румънската патриотична поезия през първата половина на XIX в. и поемата на Раковски. И тук тя не върви по утъпкани пътеки. Това е новото, което тя внася в разглеждането на Раковски откъм връзките му с Румъния. За всичко друго е писано, и то изчерпателно: за заговорническите му премеждия, за дейността му като законодател и организатор на четническото движение, 1 Л. Баз - Фотиа де. Литературна и публицистична дейност на Г. С. Раковски в Румъния. С., 1980. 132 за отношението му към големите румънски политически мъже и учени, за отражението на румънската политическа и социална дейст вителност в двуезичните му вестници, за пое тическото му творчество, за научните му интереси и занимания на румънска земя. За вероятното въздействие на съвременната румънска романтична поезия в поемата на Раковски говори Георги Димов,2 като посочва редица сходства на теми, картини, похвати, мисли и чувства, „които напомнят за реминисценции, за мисловни и тематични асоциации". Л. Б. -Фотиаде ги илюстрира с изобилни примери на „Съзвучия между лириката на Раковски и румънската поезия" (с. 64-96). Без съмнение Раковски е чел съв ременните румънски поети, те са му допадали с борческия си патриотизъм, с възпяването на миналото на народа и държавата, за да се мобилизират народните маси за извоюване на светло бъдеще. Това ще му е помогнало и ще го е подтикнало да се опита да изрази в поетически образи мислите и чувствата, които са го вълнували в един съд боносен за нашия народ момент; нещо повече, да пристъпи към осъществяване на една трудна творческа задача - да напише бъл гарска героична епопея в три части. Раковски е чувствувал своите ограничени възможности и е търсел модели. Например, за да изрази поетически риданието на една скърбяща же на, той отбелязва в един ръкопис с фраг менти от „Горски пътник: да се види във „Велизарий", като го изпърво видя жена му сляп