Резюме
Въпросът за авторското присъствие бе разработен в значителни изслед вания у нас и в чужбина. Научните резултати, до които се стигна, дават основание да се смята, че този въпрос е трайно завоевание на литературната наука, начална точка за по-нататъшни постижения. Произведенията на Константин Константинов някак естествено налагат да бъдат разгледани в светлината на този проблем. Много техни същест вени особености произтичат от него или водят към него. И при най-беглия досег с произведенията на този писател може да се почувствува неговото засилено, осезаемо присъствие. Отношението му към изобразеното винаги е ясно определено и изявено. Да се търсят доказателства е излишно - всеки Константинов разказ, с някои нищожни изключения, може да потвърди това. Изследването би трябвало да се насочи не към самото наличие на авторското присъствие, а към формите на неговата проява. „Из Странджа“, „Панаирът“, „Градчето“, „Затворникът“, „Незначителна история“, „Трета класа“, „Произшествие“, „През стената“, „Под сливите“, „Неврастения", я“, „Завещание“, „Марсилия“, „Песен“, „По реката“, „Човешка душа", „Във влака“, „Хотел „Ниагара“, „Една нощ“, „По булеварда“, „Есенно слънце", „Пепел“, „Буря“, „Целувка“, „Любов“ - във всички тези разкази на Константин Константинов, извън които остават само три-четири белетристични творби, намираме един човешки образ, който предимно наблюдава и преценява развиващото се действие. Този образ може да бъде главният герой-участник събитията; понякога е герой-референт, на когото авторът е „поверил" да разкаже случилото се и чрез когото се осъществява композицията „разказ разказ"; може да бъде и самият повествовател - в такъв случай разказът се води в първо лице. B B Независимо от разнообразието във външните форми основната художе ствена задача на наблюдателя не се променя - той се вглежда в онова, което се извършва, анализира го, съотнася видяното с представите си за света. Изводите, които прави, са общи, генерализиращи: разтворен човешки труп може да го накара да мисли, че човекът е „тънка лъжлива обвивка, под която се крият куп вонещи нечистотии"; воят на две сирачета го навежда на мисълта за човешката мизерия изобщо („Произшествие"); твърдостта и смелостта на една учителка се свързва с представата за категория хора, чиято духовна сила ги издига далеч над нас („Незначителна история"); споменът проявена жестокост го кара да си задава мъчителни въпроси за вълчите страни природата на човека („Под сливите“); мигновено настъпило в него отчуж го заставя да за смисъла на преходните неща („Една нощ"). B дение размишлява за 61 Във всички тези случаи наблюдателят се стреми да установи и стината за онова, което се е случило. Той възприема нещата с оглед някакъв социален, психологически или нравствен проблем, който се старае да разреши. Стреми се да вникне в същността на явленията, независимо дали се намират в света Около него или в самия него.
