Проблемът за повествователя и повествователния изказ в художествената проза

Многообразието от повествователни способи довежда до две противоположни тенденции, формулирани от съветските литературоведи И. Василев и А. Суботин по следния начин: „Едната крайност е пълното разтваряне на повествователя в потока от събития, лица, фабулни ходове, занимателни подробности и сведения. У читателя трябва да възникне и да се поддържа илюзията, че животът тече в негово присъствие, че той е свидетел на живия му ход. Другата крайност се явява извеждането на преден план на разказвач,“