Magistrо cum gratulatione

Целта на статията е да изяви основна тенденция в трудовете на проф. Богдан Богданов — движение и преход от интерпретация на антични и съвременни литературни творби, от история и историческа поетика на литературата към културология и теоретична история на културата, а в последно време — и към историческа антропология. Много неща ще бъдат изоставени в тази статия — социалният контекст, идейните влияния, характерната нагласа, обозримата общностна среда. Ще бъде взето предвид само написаното, затова ще започна с първата голяма публикация, пропускайки преводите на Плутарх и Теофраст и студиите към тях — книгата „От Омир до Еврипид“. Книгата предлага идея за литературния развой от Омир до Еврипид, обсъждайки историческото формиране на старогръцката литература и прехода от архаиката към класиката. Като проблематизира наличната хронология и конструира вътре в нея определен развой, авторът обсъжда, макар и не в открит вид, идея за литературна история. Другата основна идея на книгата е необходимостта от историческа конкретност при тълкуването на произведенията. „От Омир до Еврипид“ само привидно следва сведения до училищна програма възглед да се изучават големите имена, утвърдените като извънвременни образци на една литература, които поради своята недосегаемост от историческите промени са и класици, и поради всичко това са достойни да наставляват в добродетелност и художественост всяко подрастващо поколение. Б. Богданов се справя с този митичен идеал по един прост начин — като го историзира. Като подход историчността е ценност за цялото хуманитарно образование, в случая за образованието по история на европейската литература. Но преди да се въведе в образованието, историчността трябва да е възглед, способен да създава научни истории. Затова възраженията на Б. Богданов са най-напред срещу възгледа за вечни образци в историята на литературата и едва след това — срещу прилагането му като образователна практика.