За конкретността в житийното повествование

Въпросът за мястото на конкретните елементи в житийното повествование е поставян неведнъж и в него винаги са се отразявали съвременното състояние и стремежи на славистичната наука. На прехода от агиографското към историографското дирене основен е проблемът за историческата достоверност на определени житийни творби. Въпросът за историческата конкретност на самия житиен жанр е поставен в блестящото, незагубило и до днес своята свежест и научна актуалност изследване на В. О. Ключевски „Древнерусские жития святых как исторический источник“. Във всички следващи студии върху житийната литература конкретните данни от житийните творби задължително се съотнасят с историческите документи от епохата, преценяват се възможностите на агиографите да използват достоверни извори. Най-ярък пример за такова историографско проучване е изследването на Фр. Дворник, в което аргументирано е доказана стойността на Пространното Кирилово и Пространното Методиево житие като исторически извори.