Стоянка Бабалиевска

Сборникът „Литература и искусство в сис теме культуры" (Москва, Наука, 1988 г.) съдържа доклади от конференцията, органи зирана под същия наслов от Научния съвет на АН на СССР по история на световната култура и проведена през ноември 1986 г. в Москва. Както и самата конференция, сбор никът е посветен на 80-годишнината на голе мия съветски учен акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов. В него са намерили място работи на учени от различни поколения, представя щи една обща, много силна и изключително плодотворна тенденция в съвременната съ ветска литературна наука - тенденцията в конкретния факт на литературата или изкуст вото да се открие целостта на културната си туация, духът на епохата, а следователно - и глъбинните причини за появата на този факт. Тази тенденция присъства и в най-детайлните, и в общотеоретичните, почти тезисни поня кога изследвания, представени в сборника. В този смисъл заглавието „Литературата и изкуството в системата на културата" найточно изразява общото в изследователските търсения независимо от разнообразието в творческите подходи и методологическите постановки. В седемте дяла на сборника, обединяващи 62 статии на учени от 6 страни, са засегнати проблеми на литературата и изкуството от античността до наши дни. Първият раздел включва две статии, посветени на юбиляря. Статията на Т. Б. Кня зевска „Литературата, изкуството, културата в изследванията на Д. С. Лихачов" очертава основните принципи в научното творчество на Лихачов: „принципът за хуманитарното знание като точно знание и като просветителство" (с. 7) и „човекът като център и смисъл на творческата дейност, човекът като твор ческо начало" (с. 8), който е и герой, и адре сат в трудовете на Д. С. Лихачов. Именно тези принципи определят основните черти на неговите изследвания: морален максимализъм, предявяван не само към него самия, но и към събеседниците му; непримиримост и твърдост по отношение на отстояваните позиции; диалогичност, способност и желание на автора 162 да разбере и оцени мненията и мислите на своя събеседник. Князевска подчертава и не обикновеното стилистично богатство в трудовете на Д. С. Лихачов и най-важното - разбирането на учения за действения патриотизъм, определящо неговите научни позиции и неговото просве тителство, за истинския патриотизъм като процес, в който обогатяваш другите, обогатявайки себе си духовно. Според нея това раз- биране на Лихачов определя патоса на науч ните му дирения: „Културата трябва да бъде открита" (с. 10). Статията на Е. С. Лихтенщайн „Коректорът - академик Дмитрий Лихачов" изразява в три думи предмета на изследванията и лю бовта на Д. С. Лихачов - книгата, културата, човека; отбелязва значението на коректорската практика в развитието на учения и за вършва с цитати от книги на учения, очертаващи неговото творческо верую: „Отнемете от човека всички негови знания, цялата му „ерудиция", но ако у него остане интелекту алната способност за възприемане на найразнообразните култури на нашето земно къл бо - съвременни и минали, то тази способност е качеството, което ние наричаме интелигентност — качество забележително и ис тински „миролюбиво" (с. 16). Този последен цитат ни уверява още веднъж, че каквато и да е темата на научните изследвания на Д. С. Лихачов, в неговите научни трудове ви наги се усеща духът на времето, в което живее и твори ученият, съпричастието към пробле мите на това време - а това безспорно е качество на големия учен.

Авторът на шестте литературно-естетически очерка, включени в тази книга, е познат на нашия читател с две публикации в българския научен периодичен печат: „Новооткрит старогрузински надпис в Бачковската костница" (съвместно с Елка Бакалова в: Музеи и паметници на културата, 15, 1975, 3, 7-10) и „О староболгарско-грузин ских литературных связах" (Palacobulgarica, 1, 1977, 2, 63-73). За представянето му е достатъчно да споменем още статията „Вопросы изуче ния древнегрузинской литературно-эстетической мысли (V-ХVIII вв.)" (в: Русская и грузинская средневековые литературы. Л., 1979, 134-142), която има характер на свеобразен конспект по отношение на първите четири очерка от предста вяната книга. В първия от очерците - Образи и мисли", дал и името на сборника, се проследяват основните етапи в развитието на старогрузинската литературно-естетическа мисъл. Авторът излага основанията, които дават възможност учението за двете мъд рости (божествена и човешка) и за взаимоотноше нията между тях да бъде разглеждано като основополагащо за старогрузинското литературно-есте тическо мислене, след което се спира на някои от най-важните моменти в развитието на древната грузинска култура. Агиографските творби от нериода между V и XI в. му дават възможност да извлече специфични за епохата изказвания с тео ретичен характер (за същността на литературното произведение, за принципите на тематичен подбор, за функцията на литературата) и основните принципи за изграждане на човешките образи и на дей ствителността в старата грузинска литература. Съществуването на точна терминология по отношение на най-древната грузинска поезия, ясната жанрова класификация в химнографията, сборниците с музикални знаци и поставените теоретични въпроси за синкретизма между музика и слово свидетелстват според автора не само за нивото на поезията и музиката в древността на Грузия, а и за добре развита теоретична мисъл по въпросите на изкуството. Ученият се спира на отрицателното въздействие на теорията за „мъдрото мълчание и на монофизитството върху развитието на лите ратурата и живописта. Характеристиката на първия период от развитието на грузинската култура завършва с уточнението, че в средновековна Грузия естетиката няма самостоятелен характер и понятието естетическа мисъл се употребява условно по отношение на целия период. Наличието на немалко добре познати вече научни изследвания, посветени на проблемите на среднове ковната естетика и на средновековната философска мисъл изобщо, освобождава автора от необходи мостта да уточнява в обстойно изложение характера на естетическото в системата на средновековния художествен мироглед. Разгръщането на авторовата концепция за развитието на естетическата мисъл в средновековна Грузия в конкретните очерци дава най-точна представа за формите, в които естетическото се слива с проявите на средновек овния художествен живот. В търсенето на корените на старогрузинската литературно-естетическа мисъл авторът просле 140 дява платоновския поток в литературата на древна Грузия, изразяващ се не само в преводите на хри стиянизираните Платонови съчинения и апофтегматически сборници, но и в разработването на някои характерни за Платоновата философска система идеи - за любовта и душата, за катафати- ческо-апофатическото изображение. Естествено се налага изводът, че направлението, съпоставящо цялото развитие на старогрузинската култура, но изявило се като водещо в епохата на развития феодализъм (XI в.), е неоплатонизмът. Изложени са основанията, които дават право да се говори за „грузински неоплатонизъм" - усвояването на християнизирания неоплатонизъм (първият превод на „Ареопагитиките“ е извършен от Ефрем Сирин в края на XI в.), на езическия и ислямизирания неоплатонизъм (чрез преводи на персийски литературни съчинения).

На 15 и 16 май 1990 г. в София се проведе поредното заседание на Едиционно-текстоло гическата комисия при Международния комитет на славистите. По този повод Институтът за литература при БАН съвместно с Центъра за българистика организира конференция на тема: „Теория и практика на издаването на произведенията от славянските литератури“. В работата на конференцията взеха участие с доклади 20 учени от България, Италия, Полша, СССР и Чехословакия. Конференцията беше открита с встъпително слово от акад. П. Динеков. Той се спря на ра ботата на Едиционно-текстологическата, комисия при Международния комитет на славистите през последните десетилетия, изтъкна големия творчески и организационен принос на проф. Конрад Гурски (председател на комисията до 1988 г., починал т. г. на 95-годишна възраст) и изрази пожелание полските учени да подготвят доклад за дейността му, който да бъде представен на следващото заседание на комисията. Първият ден бе посветен на проблемите, свързани с изучаването и издаването на средновековните творби на славянските литератури. С интерес бе посрещнат докладът „Открити въ проси в изучаването историята на текста на славянските жития на Кирил и Методий" на Рикардо Пикио (Италия). С анализ на две от най-ранните творби на старобългарската литература - житията на Кирил и Методий, той представи методологическия подход на група италиански слависти в изследването на творби от славянското средновековие. Основният въ прос, който стои пред изследователите според учения, е дали архетипът на всяко от житията отразява единствено преписваческата дей ност през вековете, или носи също така следи от редакторска намеса. Анализът на двата текста на различни нива води изследователя до натрупването на достатъчно аргументи в полза на тезата, че текстовете на двете жития, които ние днес познаваме, отразяват една значителна редакторска работа върху вече съществуващ материал. Въз основа на установения прибли зително еднакъв обем, отделен в двете жития на разказа за славянската мисия на двамата братя, Р. Пикио представи идеята за двете жи тия като различни концептуални обработки на един общ източник. Критическото издание на творбите, твърди ученият, трябва да възстанови късните архетипи на всяко от жи тията. Изданието като израз на нова стъпка в на учното изследване на текста и научното изследване като фактор за промяна на някои издателски принципи - това бяха критериите за представяне на почти двувековната издател 146 ска история на „Слово о полку Игореве" в Доклада на Василий Гребенюк „Едиционнотекстологически принципи на изданията на „Слово о полку Игореве" (1800—1988). Исто рията (макар и непълно представена) на един толкова дълъг издателски процес, който може да бъде разглеждан като своеобразна проек ция на историята на текстологията, бе едно доб ро въведение към следващите доклади, посветени на творби, чието първо издание все още предстои.

Въпросът за мястото на конкретните елементи в житийното повествование е поставян неведнъж и в него винаги са се отразявали съвременното състояние и стремежи на славистичната наука. На прехода от агиографското към историографското дирене основен е проблемът за историческата достоверност на определени житийни творби. Въпросът за историческата конкретност на самия житиен жанр е поставен в блестящото, незагубило и до днес своята свежест и научна актуалност изследване на В. О. Ключевски „Древнерусские жития святых как исторический источник“. Във всички следващи студии върху житийната литература конкретните данни от житийните творби задължително се съотнасят с историческите документи от епохата, преценяват се възможностите на агиографите да използват достоверни извори. Най-ярък пример за такова историографско проучване е изследването на Фр. Дворник, в което аргументирано е доказана стойността на Пространното Кирилово и Пространното Методиево житие като исторически извори.

Без амбицията да създавам теориЯ и без да прекалявам с описанието на фактите, тук ще се опитам да изложа своето виждане за житието, да направя своето "уточнение на теорията" • Тук би трябвало да представя своето разбиране за житието, за неговата жанрова определеност. Но познатите ми формулировки за житийния жанр не са надхвърлили знаменитото определение на В. О. Ключевеки отпреди повече от век за житието като стройно и сложно архитектурно здание, в чиито еднообразни фор.ми са се стремили да влагат разнообразни исторически явления • А и опитите за създаване теоретичен модел на средновековните славянски литератури все по-настойчиво подсказват необходимостта ... търсенето на ефектна формула, която да обяснява всичко за жанра в средновековната литература, да бъде заменено от усилието да се изгради убедителна, обстоятелствена (и естествено тромава) парадигма от критерии 4, които да поставят в полето на средновековната словесност познатите ни текстове, да уточняват техния генезис, структуриране, функции и взаимоотношения, като изхождат от адекватни на Средновековието, но в определена степен и на съвременната литературна теория разбирания за текст, жанр, литература. Поради всичко това засега приемам безспорното определение на житието като книжовен жанр и се надявам да разбера до каква степен то изразява спецификата на средновековната словесност и доколко се вплита в многовековния общ повествователен поток на световната литература.