Резюме
На 15 и 16 май 1990 г. в София се проведе поредното заседание на Едиционно-текстоло гическата комисия при Международния комитет на славистите. По този повод Институтът за литература при БАН съвместно с Центъра за българистика организира конференция на тема: „Теория и практика на издаването на произведенията от славянските литератури“. В работата на конференцията взеха участие с доклади 20 учени от България, Италия, Полша, СССР и Чехословакия. Конференцията беше открита с встъпително слово от акад. П. Динеков. Той се спря на ра ботата на Едиционно-текстологическата, комисия при Международния комитет на славистите през последните десетилетия, изтъкна големия творчески и организационен принос на проф. Конрад Гурски (председател на комисията до 1988 г., починал т. г. на 95-годишна възраст) и изрази пожелание полските учени да подготвят доклад за дейността му, който да бъде представен на следващото заседание на комисията. Първият ден бе посветен на проблемите, свързани с изучаването и издаването на средновековните творби на славянските литератури. С интерес бе посрещнат докладът „Открити въ проси в изучаването историята на текста на славянските жития на Кирил и Методий" на Рикардо Пикио (Италия). С анализ на две от най-ранните творби на старобългарската литература - житията на Кирил и Методий, той представи методологическия подход на група италиански слависти в изследването на творби от славянското средновековие. Основният въ прос, който стои пред изследователите според учения, е дали архетипът на всяко от житията отразява единствено преписваческата дей ност през вековете, или носи също така следи от редакторска намеса. Анализът на двата текста на различни нива води изследователя до натрупването на достатъчно аргументи в полза на тезата, че текстовете на двете жития, които ние днес познаваме, отразяват една значителна редакторска работа върху вече съществуващ материал. Въз основа на установения прибли зително еднакъв обем, отделен в двете жития на разказа за славянската мисия на двамата братя, Р. Пикио представи идеята за двете жи тия като различни концептуални обработки на един общ източник. Критическото издание на творбите, твърди ученият, трябва да възстанови късните архетипи на всяко от жи тията. Изданието като израз на нова стъпка в на учното изследване на текста и научното изследване като фактор за промяна на някои издателски принципи - това бяха критериите за представяне на почти двувековната издател 146 ска история на „Слово о полку Игореве" в Доклада на Василий Гребенюк „Едиционнотекстологически принципи на изданията на „Слово о полку Игореве" (1800—1988). Исто рията (макар и непълно представена) на един толкова дълъг издателски процес, който може да бъде разглеждан като своеобразна проек ция на историята на текстологията, бе едно доб ро въведение към следващите доклади, посветени на творби, чието първо издание все още предстои.