Духовните търсения на Пастернак

Днес природата съвсем не е вече пастернаковска. Водата, влагата, дъждът, тези божи дарове, които, дарявайки ни с живот, ни свързват и с отвъдното, са вече редки пришълци в екологически замърсения ни свят. Днес сезоните, поделени дори по ме сеци, за които Пастернак винаги имаше специфично наблюдение и свой образ, поч ти се сливат в едно унило и равно двусезоние. Неговите дървета, изправяни като строй на богомолци на страстната неделя, са покосени от „киселинни дъждове" и градски смог. Ручеите и потоците, заливащи дома на д-р Живаго, не стигат дори до реките, които ще ги погълнат. CHa Какво би казал Пастернак за това? За него всяка проява на природата, особено любимият му дъжд, е знамение на висшите сили на битието. Той, който се вслушва в усещанията си с острия слух и зрение на горско животно и сам призовава към това: „Давай ронять слова" из сборника „Сестра моя жизнь". Той, за когото по волята на твореца природата гъмжи от живи същества, метеорологични явления, буйствуваща растителност. Дали няма да се изрази с думите на Гогол: „скучно оставленному", или ще предпочете „Апокалипсиса": „горько богооставленному"? eeel mo OTOR Младият Пастернак вероятно. Късният, умъдрен от опит и духовни осенения - едва ли. Той беше вече проникнал в загадката на Възкресението и с героя си д-р Живаго смело можеше да повтори думите на Йоан Богослов - „Смерти не будет. Но дотук пътят ще бъде дълъг, криволичещ и драматичен. Сам поетът си го е пред видил в знаменитото „Да знал бы я, что так бывает, года пускался на дебют“. И части чно изпитал на младини в „Дурной сон" от „Поверх барьеров" (1914), TER B Първоначално младият поет насочва духовния си взор към природата, особено нейните стихийни, мощни, бихме казали - и свръхестествени проявления. Тях ното пластично описание е изключително силна страна на ранния Пастернак и ако съвременният човек не беше загубил много от остротата на усещанията и свободното си общуване със света, ние щяхме да видим нещо много повече от „търсен художествен ефект. Защото Пастернак не се затваря в преживяната и пресътворена природа. Не само поведението й наблюдава поетът, но и нейната реакция на човешкото при съствие. И човек, и природа живеят тук в духовното единение на детайлите, в лю бовно взаимопроникване. Това не е анимистичният, както мисли английският проф. Деър, а пантеистичният Пастернак с почти пълното отъждествяване на природа и бога. Природата у младия поет се състои предимно от растения и метеорологични съ бития. Капките роса, дърветата живеят в стиховете му с такова напрежение на силите, така по човешки разчленено и акцентирано съществуват, че място за друг жи вотински свят не остава.