Лудостта на Гъливер (Отношението автор - герой)

Суифт издава „Пътешествията на Гъливър“ под формата на „пътеписи“, предо ставени от измисленото лице Лемюъл Гъливър на също така измисления издател Ричард Симпсън. Суифт не прибягва до услугите на Гъливър по същата причина, поради която Дефо използува Р. Крузо - просто като художествен похват, за вну шаване на достоверност. Отношението Дефо - Р. Крузо е чисто формално, външно, между тях не съществува дълбока духовна близост. Ролята на Гъливър е много пофункционална. Причината за неговото използуване е не толкова формална, колкото съдържателна. От формално гледище фактът, че Гъливър - първоначално корабен лекар, а по-късно капитан на различни кораби" - описва своите „пътешествия по различни страни на света", влиза в системата на пародирането на пътешествениче ските „дневници". Когато критикува авторите на пътеписи, а самият претендира за достоверност, в гласа на Гъливър е скрита ирония. Суифтовият герой присъствува не за да защити художествено правдивостта на своите приключения и случки, а като проводник на идейни внушения, брав Гъливър описва не само своите „пътешествия по различни страни на света", но и самите страни - тяхното разположение, обществено устройство, бит, обичаи и т. н. С това се постига пародиране и на утопията. Тук Гъливър влиза в ролята на просветител-утопист, пародийно подражава на Рафаел от „Утопия" на Мор и на Ген от „Градът на слънцето на Кампанела. На трето място, Гъливър философствува. Въз основа на своя богат житейски опит по време на пътешествията героят на Суифт се сблъсква със сложните философски въпроси за относителността, за безсмъртието, за човешката природа. На четвърто място, Гъливър се проявява като политически зрял и дълбоко че стен гражданин, като страстен изобличител на европейската политическа действи телност HERTHE R: И така, Гъливър търпи най-малко четири превъплъщения съответно в четирите пласта на творбата (на пътешествията, на утопиите, философския и сатиричния). Най-очебийна е разликата между облика на Гъливър в първия пласт и облика му в останалите три пласта - между обикновения, прагматичния и предприемчив пъте шественик и ревностния служител на правдата, проникновения съдник на европей ската действителност. Образът на Гъливър не е достатъчно пълнокръвен, не е единен. Така е поради пародийните превъплъщения на Гъливър. Той е герой-дух при властното съучастие на Суифт. Когато Гъливър „говори" с езика на пътешественическите „дневници“ или с ези ка на утопиите, това не е негов глас, а глас на пародията (преправен глас на Суифт). случая героят се обезличава, служи като марионетка за автора.