славистите

Славистиката в Норвегия има опора я Университета в Осло, в Славистичния институт в същия град, в някои редакции на прогресивни вестници и списания. Изтъкнати слависти са проф. Христиан Станг, проф. А. Галис, проф. Краг. Според известния съветски езиковед Берн щейн проф. Станг е първият акцентолог в славянската филология. „Когато Станг публикува нов труд, ние, съветските изследователи, оставяме всичко друго настрана, за да се запознаем с него" - казва Берищейн. Професор Ерик Краг бе също между норвежките делегати. Той прочете на конгреса доклад на тема „Някои бележки върху стила на Достоевски" (откъс от книгата му за Достоевски, която излезе от печат миналата година). Руският учен Пустовойт в разискванията след доклада изтъкна някои характерни разлики в езика на младия и по-стария Достоевски, като констатира, че докладът може да бъде интересен и за лингвисти. Между осемте делегати от Норвегия на Петия международен славистичен конгрес бе и норвежкият литературен критик Мартин Наг. Високият синеок син на далечната страна на фиордите, за която ние толкова малко знаем, още с появя ването си сред делегатите предизвика нескрит интерес и симпатии. Той е роден през 1927 г. в град Ставангер. Завършил е славистика в Осло. Особен интерес като литературен, театрален критик и преводач от славянски езици той проя вява към творчеството на Маяковски, за когото еи неговата докторска дисер тация. Превел е на норвежки език сти хове от Твардовски, Ахмадулина, Рождественски. Голям приятел на България, Мартин Наг е активен деец в Норвежкобългарското дружество в Осло. Възторжен популяризатор на българската ли- тература в Норвегия, той е превел вече немалко произведения от български поети, Между които и поемата „Септември" от Гео Милев. Сега работи върху преводи от съвременната българска поезия. Младият норвежки учен сътрудничи като литературен критик във вестник „Фрихетен", орган на Норвежката комунистическа партия. На едно от заседанията на Славистичния конгрес М. Наг прочете доклад на тема „Вапцаров и Маяковски". Докладът, прочетен на български език, бе посрещнат много добре от делегатите и особено от българските. Напоследък по страниците на норвеж кия печат се появяват статии, написани от Мартин Наг, в които младият ученславист споделя със своите сънародници впечатленията си от Петия международен славистичен конгрес и от нашата страна и народ.

1. Праславянският език като хипотетична системна цялост, насоки на еволю цията му в отделните славянски езици (с особен оглед към близко родствените езици). 2. История на формирането на книжовните славянски езици с особен оглед към чуждоезичните елементи и специално към гръцколатинските. 3. Проблеми на езиковото родство в светлината на сравнителната диалектология. 4. Характеристика на лексикалните и мор фологичните средства в славянските езици от гледище на тяхната семантична, синтак тична и стилистична функция. 5. Динамика на развоя на славянските книжовни езици от втората половина на XVIII в. насетне от социолингвистично гледище. 6. Актуални проблеми на лексикологията заедно с етимологията и словообразуването във формален и семантичен план, в синхронна и диахронна перспектива.

ТЕМАТИКА НА ІХ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС НА СЛАВИСТИТЕ В КИЕВ

1. Езикознание 1. Структура и история на праславянския език. Балтославянски етнолингвистични от ношения. 2. Сравнително и историческо изучаване на славянските езици и диалекти. Междуезикови контакти. Ономастика. 3. Съпоставително (типологическо) и аре ално изучаване на славянските езици и диалекти. 4. Изучаване на структурните и семантичните особености на съвременните славянски езици. Социолингвистика, лингвистика на текста. 5. Същност и развой на старобългарския език. Ролята му във формирането и разви тието на другите славянски езици. II. Литературознание 1. Старите славянски литератури до края на XV век и ролята на старата българска литература в тяхното развитие. 2. Течението хуманизъм в литератури. славянските 3. Славянските литератури в контекста на световното литературно развитие през XIX-XX век (направления и жанрове). 4. Естетическата система на социалистическия реализъм и етическата проблематика в съвременните славянски литератури. 5. Историческата постика на славянските литератури. 6. Теория на литературата в славянските страни.

На 15 и 16 май 1990 г. в София се проведе поредното заседание на Едиционно-текстоло гическата комисия при Международния комитет на славистите. По този повод Институтът за литература при БАН съвместно с Центъра за българистика организира конференция на тема: „Теория и практика на издаването на произведенията от славянските литератури“. В работата на конференцията взеха участие с доклади 20 учени от България, Италия, Полша, СССР и Чехословакия. Конференцията беше открита с встъпително слово от акад. П. Динеков. Той се спря на ра ботата на Едиционно-текстологическата, комисия при Международния комитет на славистите през последните десетилетия, изтъкна големия творчески и организационен принос на проф. Конрад Гурски (председател на комисията до 1988 г., починал т. г. на 95-годишна възраст) и изрази пожелание полските учени да подготвят доклад за дейността му, който да бъде представен на следващото заседание на комисията. Първият ден бе посветен на проблемите, свързани с изучаването и издаването на средновековните творби на славянските литератури. С интерес бе посрещнат докладът „Открити въ проси в изучаването историята на текста на славянските жития на Кирил и Методий" на Рикардо Пикио (Италия). С анализ на две от най-ранните творби на старобългарската литература - житията на Кирил и Методий, той представи методологическия подход на група италиански слависти в изследването на творби от славянското средновековие. Основният въ прос, който стои пред изследователите според учения, е дали архетипът на всяко от житията отразява единствено преписваческата дей ност през вековете, или носи също така следи от редакторска намеса. Анализът на двата текста на различни нива води изследователя до натрупването на достатъчно аргументи в полза на тезата, че текстовете на двете жития, които ние днес познаваме, отразяват една значителна редакторска работа върху вече съществуващ материал. Въз основа на установения прибли зително еднакъв обем, отделен в двете жития на разказа за славянската мисия на двамата братя, Р. Пикио представи идеята за двете жи тия като различни концептуални обработки на един общ източник. Критическото издание на творбите, твърди ученият, трябва да възстанови късните архетипи на всяко от жи тията. Изданието като израз на нова стъпка в на учното изследване на текста и научното изследване като фактор за промяна на някои издателски принципи - това бяха критериите за представяне на почти двувековната издател 146 ска история на „Слово о полку Игореве" в Доклада на Василий Гребенюк „Едиционнотекстологически принципи на изданията на „Слово о полку Игореве" (1800—1988). Исто рията (макар и непълно представена) на един толкова дълъг издателски процес, който може да бъде разглеждан като своеобразна проек ция на историята на текстологията, бе едно доб ро въведение към следващите доклади, посветени на творби, чието първо издание все още предстои.