Симеон Янев

Вече няколко десетилетия българското литературознание търси свои подходи към „Чичовци“. Дълго време отминавана като несериозна и лека, като причудлива и „нехарактерна“, тази творба възкръсна за българското хуманитарно мислене през шестдесетте години на нашия век. Още през 1952 г. Владимир Василев прави отделни важни наблюдения, но истинската първооткривателска заслуга за сериозното научно изследване на „Чичовци“ принадлежи на Милена Цанева. В своята студия „Вазовите „Чичовци“ тя поставя редица основни проблеми и изказва съждения, които стават основа за по-нататъшни изследвания. Не мога да не отбележа и няколко интересни работи от 70-те години. Нараства интересът към хумористичното начало във Вазовото произведение, предлагат се изводи за неговата композиция и сюжетостроенето. Осемдесетте години отправят поглед към връзките на „Чичовци“ с българската и руската повествователна традиция. Излизат и две статии с безспорен принос в търсенето на нови подстъпи към творбата. В „Към феномена „Чичовци“ на Снежана Зарева литературоведската теза за въздействието на произведението като вторичен художествен примитив е ориентирана от едно народопсихоложко проникване в проблемите, а в „Чичовци“ на Вазов и „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов“ Симеон Янев търси мястото на „Чичовци“ в историята на българската литература, изхождайки от литературоведско-културологични позиции, като концентрира вниманието си върху проблема за пародийното

На 6 и 7 декември 1989 г. в град Банско се проведе международна научна конференция, посветена на 80-годишнината от рождението на Никола Вапцаров. Израз на уважението към неговото поетично и революционно дело е участието в конференцията на изтъкнати учени литератори не само от България, но и от Съветския съюз, Полша, Чехословакия и ГДР. Отличителна черта на конференцията, организирана от Института за литература при БАН, е широкият диапазон на разглежданата вапцаровска тематика, съчетан с новия прочит на безсмъртните уроци на героя, поета и човека. Прецизният преглед на научни проблеми, които засягат различни страни от жизнения и поетичния подвиг на Вапцаров, е налице — може би никога досега на подобен научен форум така спонтанно и задълбочено не е представяно кръвното единение на поезия, личност и дело. Проф. д-р Боян Ничев, директор на Института за литература при БАН, откри конференцията с кратко прочувствено слово за жизнения и творчески път на големия български поет и революционер, като изтъкна мястото на Вапцаров във фалангата на съвременната световна поезия. В пленарните доклади бе хвърлена допълнителна светлина върху такива важни за съвременната литературоведска наука проблеми, като актуалността на поета Вапцаров (ст. н. с. Магдалена Шишкова); Вапцаров и септемврийските поети (Бойка Вапцарова); идеята за прогреса в поезията на Вапцаров (ст. н. с. Владимир Климчук); аксиологията на поета Никола Вапцаров (проф. Тереза Домбек). Същевременно в редица доклади на следващите заседания се търсят корените и проявите на канонизацията и рецепцията на Вапцаровата поезия (Ян Кошка), Вапцаров и проблемите на човешката личност (д-р Войчех Галонзка), антирасистките мотиви в поезията на Вапцаров (ст. н. с. Сабина Беляева), поезията на Вапцаров в светлината на нашия опит (н. с. к. ф. н. Александър Панов). Освен това се проследява в други доклади, изнесени на високо професионално ниво, съпричастието на Вапцаров към мотивите „фабрика“ и „машина“ (н. с. Владимир Кшиж), към обществената роля на лирическия „аз“ в поезията (к. ф. н. Йоланта Суецка), към „прозаизацията“ на поезията (н. с. к. ф. н. Свилен Каролев), към оценката на поета работник или огняроинтелигента (Йордан Каменов), към художествената функция на повторението в поезията (Дора Колева). Някои от докладчиците се спират на такива неизследвани досега въпроси, като литературността у Вапцаров (доц. Симеон Янев), затворения човек (ст. н. с. Катя Янева), Вапцаровото стихотворение „Посвещение“ – проблеми на жанра (проф. Христо Дудевски), прозата на Вапцаров (Малгожата Внук), Вапцаров и театъра (ст. н. с. Ваня Бояджиева), богатство на вдъхновението и прозрението (проф. Иван Попиванов). Друга съществена част от докладите са посветени на разпространението и възприемането на творчеството на Вапцаров в чужбина: Вапцаров и Лорка (проф. Желю Авджиев), Вапцаров и Украйна (ст. н. с. Виктория Захаржевская), Вапцаров в ГДР (доц. Дитмар Ендлер), Вапцаров в Югославия (Момчил Йокич), за типологията на пролетарската поезия — Никола Вапцаров и Ахил Мюсе (Мая Панайотова-Детре). Особен интерес предизвика документално-фактологическата подплата на докладите, свързани с родното място на Вапцаров — Банско, а именно: Банско и съдебният процес на Вапцаров (к. ф. н. Мария Радонова) и Банско в биографията на Вапцаров (Митка Томова).