Бертолт Брехт

Несъмнено криминалният роман притежава всички признаци на процъфтяващ литературен отрасъл. В периодичните анкети за бестселъри той почти отсъства, но това в никакъв случай не произтича от факта, че въобще не го причисляват към „литературата“. Много по-вероятно е широките маси наистина все още да предпочитат психологическия роман, а криминалният да бъде поставян начело само от една, макар и многочислена, но все пак непреобладаваща общност от знаещи. Само че за тях четенето на криминални романи е взело характера и силата на навик, и то интелектуален навик. Невъзможно е четенето на психологически (или може би следва да се каже — литературни) романи да се нарече със същата увереност интелектуално, защото психологическият (литературният) роман печели читатели чрез операции, съществено различаващи се от операциите на логическото мислене. Криминалният роман третира логическото мислене и го изисква същевременно от читателя. В това отношение той е близък до кръстословицата. В съответствие с това криминалният роман притежава схема и проявява силата си в нейните вариации. Превръщайки библиотеката в имението на лорда в място на убийството, нито един автор на криминални романи не изпитва и най-малки скрупули, въпреки че това е във висша степен неоригинално. Характерите рядко се променят, а мотиви за убийство съществуват съвсем малко. Добрият автор не влага твърде много талант или размисъл нито в разработката на нови характери, нито в измислянето на нови мотиви за престъпление. Не това е важно за него. Този, който, като научава, че десет процента от всички убийства се извършват в дома на свещеника, възкликва: „Винаги едно и също!“, не разбира същността на криминалния роман.