Хорхе-Луис Борхес

Подобно отделяне на една от страните на цялостната творческа личност само на пръв поглед може да се стори неправомерно, защото у аржентинския писател Хорхе Луис Борхес есенстичността е не толкова склонност към култивиране на съответни литературен вид, колкото основна, същностна черта. Дори при най-бегъл прочит на негови творби ще забележим съзнателния стремеж към заличаване на жанровите граници между предпочитаните от автора форми - есе и разказ. Това проличава и в ясно изразената повествователна структура на есетата, и в избора на заглавия, по-подходящи за разказ („Сферата на Паскал", „Огледалото на загад ките“, „Стената и книгите“, „Цветето на Колридж" и пр.), а също в донякъде от слабената фабула на разказите, в които се излагат научни теории и хипотези, изо билствуват цитати - действителни или измислени, - библиографски източници, да ти, препратки и други елементи, сближаващи ги с есето. Между есе и разказ съ ществува тематична и идейна зависимост, те сякаш наподобяват скачени съ дове или пък действуват" според принципа на допълнителността. e e В послеслова на есеистичния си сборник „Нови разследвания" (1952) Хорхе Луис Борхес пише: „Докато четях коректурите на разнородните работи в тоз том, открих две тенденции. Първата е да се преценяват религиозните или философ ските идеи според естетическата им стойност, а също доколкото са необичайни чудни. Навярно това е белег на дълбок скептицизъм. Втората - да се допуска ( доказва), че броят на сюжетите и метафорите, които човешкото въображение способно да роди, е ограничен..." У Борхес своеобразната форма на есето не реторичен похват". Тя отговаря на неговия светоглед. Щом като идеите се оценя ват според естетическата им стойност, следователно и есето трябва да се подчи ни на творческото въображение. Щом като идеите нямат стойност на утвърдена ис тина, а занимават скептичния ум дотолкова, доколкото са необикновени и чудни, тук несъмнено ще господствуват експериментът, ироничният жест и естетическата игра. Игра - нека си послужим с думите на Херман Хесе - с всички идеи и ценности на нашата култура, игра, в която може да се обхване цялото духовно съдър жание на света. Борхесовата есеистика с право може да се нарече диалектика в действие. Диа лектичността пронизва творбите на аржентинския писател на всички равнища - от противоречивата им мисловна структура до характерните за стила му оксиморонии съчетания. Изпод дебелата кора на установеното, системно знание Борхес с неуто лима страст изтръгва нови, допълващи се, противоречиви или взаимноизключващи се истини и в това неспирно движение радикалният скепсис се уравновесява от ведрата убеденост, че в неизчерпаемите дълбини на познаваемото тъй или иначе се оглеж дат неизчерпаемите възможности на човешкия интелект и въображение.