Жорж Батай

Нашето ежедневие е несравнимо с капризната възбудимост на тълпите, които следват насилието с изострената си чувственост и са неподвластни на разума. Днес всеки от нас е отговорен за своите действия, подчинен е във всичко пред закона на разума. Миналото ни напомня често за себе си, но само престъпният свят поради скритата си агресия, изплъзваща се от контрол, поддържа така повсеместно излишъка от енергия, непогълната в труда. Не е ли същото и в Новия свят, овладян от хладния разум далеч по-сурово, отколкото древния (разбира се, Централна и Южна Америка в Новия свят се различават от Съединените щати така, както съветската зона се противопоставя на капиталистическа Европа, но с обратен знак; а и колко ни липсват днес — и ще липсват задълго на по-голямата част от света — сведенията от доклада на Кинси: тези, които ги пренебрегват, колкото и да са несъвършени, не съзират ли какъв би бил сега приносът на един съветски Кинси?). Някога човекът не се е отказвал така от еротичното разточителство в полза на разума. Най-малкото се е надявал, че в себеподобния общомислимото човечество разчупва рамките на общността. По волята на мнозинството владетелят е получавал привилегията на богатството и леността; най-младите и хубави момичета са били обикновено за него. А и във войната много повече от труда е дарявала победителя с широки възможности.